Цонка Илиева
Танц

Пърхат по лицето ми очите ти:

по-далече от лъка на веждите,

от върха отровен на зениците,

а от ручея на бръчките

пият свобода и сили.

С мравките се спускат огладнели

в долината на гърдите,

вият се, пияни, на хармана

с двата купа тежко, младо жито,

вият се като сълза в очите ми.

Като любовен танц на еднодневки.