Цонка Илиева
Щрихи

Не ме откривай в изгреви и залези,

в магнитна гръд, във тръпнещи бедра,

ни в тихата магия на очите,

във мимолетна шеметна игра.

 

Не ме откривай в огъня на мака,

в разпукнатите за любов уста,

в задъхан шепот, скътал нейде мрака,

със нежността на розови листа.

 

Не ме откривай в дребните ни свади,

в понявга недоспалите коси,

във бръчици работни, изтъкали

през нощи будни сребърни лъчи.

 

Откривай ме в един циментов вятър,

във весел смях, заплитащ арматури,

във нежен пулс на ватенките груби —

мадона съща в днешните гравюри.

 

Откривай ме в една момчешка блузка,

във глас, налитащ винаги на спор,

в една сълза, когато си отиваш,

в очи, изстреляли отвъд мечтата взор.

 

Откривай ме такава, ежедневна,

голямото понесла в своя век,

безкрайно млада, бъдеща и древна,

безкрайно дръзка, с името Човек!