Цонка Илиева
Ако пред билото на майчината гръд…

Ако пред билото на майчината гръд,

главозамаяни, поискаме небето,

по-чужди и от върхове се устремяваме…

Студени… в самочувствие загърнати

и замъглени от амбиции…

А долу ниско, до нозете ни,

във корените ни, кипи земята —

божествена във красотата си!

Но ний,

забравили, небето

разпъваме до изнемога

и търсим място

незаето

от слънце

или от звезди.

И кой тогава ще научи

дървото ни,

Новороденото,

да разговаря на езика й?