Цонка Илиева
Как можеш себе си да криеш…

Как можеш себе си да криеш,

душата си да оковеш,

когато всичко в тебе вика

щом до мене се поспреш!

 

И ме оставяш да отмина

със страшна жажда в този миг…

В сърцето ти със взлом ли вляза

и видя пазения лик

 

навярно ще остана скрита

във образ, що в душата грее —

по-хубава от Афродита,

по-чакана от Одисей.