Цонка Илиева
Ех ветре, ветре

Ех, ветре, ветре, влюбен южняко,

не те ли замая

този сребърен валс на черешите,

че лудешки танцуваш

и момчешки целуваш

мойта цъфнала рокля!

 

Ех, ветре, ветре, невярна изгора,

не те ли опи

този шеметен дъх на зюмбюлите!

С теб не съм се венчала,

за да пиеш в отмала

аромата в косите ми.

 

Ех, ветре, ветре, скитнико ветре,

подари ми

китка волни пера от крилете си!

Не сред цветни градини,

а в простори незрими

ти тогава търси ме!