Цонка Илиева
На Левски

Дяконе,

мой дяконе!

В бога бих повярвала,

ако този път

чудо бе станало —

пътя си да объркаш

Апостоле мой!

До живот бих се зачернила

само да можех

онази връв на крака ти

да вържа —

да не се развърже.

 

С една безнадеждна,

мъчителна обич те чакам.

Знам,

че възкръсваш —

толкова робства дълбоки

чакат скока ти!