Цонка Илиева
Родина

Българийо!

Родино свята!

Майко!

Искам да погаля

снега във косите ти,

а докосвам златно-житни плитки.

Искам да пресуша

незабравената мъка в очите ти,

а ме опива младостта ти.

Искам да целуна

напуканите ти ръце

и се задъхвам във мощта ти.

Търся те в древността.

Скитам

на стенописите в стремежа,

а попадам в чистите графики

на скели и мрежи.

В твърдия атом на вярата

електроните на твойто величие диря.

Те ме пронизват с лъчеизлъчването

над твоите вечно живи светци.

Откривам ги

в себеотричането.

В сълза те откривам,

във стръкче поникнало,

във лъх трепетликов,

в поточе политнало,

на черга във шарка,

в дъха на шибой,

във глас на жътварка,

във ехо от бой,

във китка от здравец,

във вик пред разстрел,

в усмивка на смъртен,

във поглед изгрял,

във знаме куршумено,

в сетна макова капка,

в строежи,

в чертежи,

във слънчеви мрежи

днес

и

утре,

РОДИНО!