Съдържание
Обич наша
Връзки сини
Далечни брегове
Нашето море е голямо и страшно, и хубаво. Но на земното кълбо има още по-големи и още по-страшни, и още по-хубави морета от него.
Всичките морета и всичките океани са два пъти по-големи от всичките държави и всичките континенти. Но хората строят железни кораби, плават безстрашно по моретата и океаните и си подават ръка за братска дружба.
Когато нашият кораб „Васил Левски“ премина Босфора и Дарданелите и стигна африканския бряг, спряхме в египетското пристанище Порт Саид. Там се сприятелих с едно момче като вас. За него ще ви разкажа…
Преди много, много години под палещите лъчи на африканското слънце и под още по-палещия камшик на империалистите египетският народ прокопа Суецкия канал. Този канал е оная тясна ивица вода, която днес свързва Средиземно с Червено море. Оттам минават корабите за далечния Индийски океан. Сто хиляди души загинаха от глад и от бича на империалистите, докато се прокопае каналът. Търговците, които минаваха с корабите си през Суецкия канал, плащаха със злато. Но това злато не беше за египетския народ. То отиваше в бездънните каси на империалистите, които владееха канала.
Когато египетският народ каза на империалистите: „Вън! Каналът е наш!“ — те започнаха война. Но великият Съветски съюз и другите социалистически държави застанаха на страната на Египет. Враговете на египетския народ свиха бойните си знамена.
Затова всички бедни египтяни обичат Съветския съюз и България, затова с радост говорят за нас.
Но империалистите винаги са врагове на бедните и нещастните, винаги ламтят за богатства. Те въоръжиха Израел и го подтикнаха да нападне арабските страни, които живеят около Червено море и Суецкия канал. В тази война той завладя чужда земя, пороби свободни народи, разруши цветущи градове, проля невинна човешка кръв.
Къде е моят малък приятел Абак? Аз не зная. Но вярвам, че е жив и здрав, както вярвам, че е жива и здрава и мъничката Лейла, която живее в градчето Суец.
Не, не ме нападнаха нито лъвове, нито тигри в пустините и джунглите на далечните южни страни. Но там има зверове — по-кръвожадни и по-жестоки от тях. Това са английските и американските империалисти, които безмилостно проливат кръвта на народите. Лъвовете и тигрите нападат само когато са гладни. Империалистите винаги са гладни.
Има един малък, но храбър народ — аденският. Неговата родина доскоро беше под английско робство. С кръвта си ден след ден, час след час неговите смели синове изкупиха свободата си. Но когато нашият параход спря на пристанището на Аден, там свободата още не бе изгряла…
Аз не видях малкия Сабир. За него ми разказаха други, хора и аз ще ви предам техния разказ…
Има в Индийския океан, близо до азиатския бряг, остров с име Цейлон. Целият остров е една държава, която някога също се казваше Цейлон, а сега носи странното име Шри Ланка. И нейната столица носи странно име: Коломбо. Странни са имената и на хората там. Например момиченцето, с което се запознах в Коломбо, се нарича Сенанарава. Чудно, нали?
Богат е остров Цейлон. Трудолюбивите му жители отглеждат ориз и прочутия в цял свят ароматен цейлонски чай. А добри, кротки слонове им помагат в тежката работа. Те заместват големите кранове, с които в нашата страна пренасяме товари.
Империалистите са изгонени от тази страна, но богаташите и чифликчиите не са. Има трудолюбив народ, но има и богаташи лентяи, които ограбват народния труд. Има трудолюбиви слонове, които честно изкарват прехраната си, но има и слонове лентяи, за които се грижат много свещеници. Разхождат ги гордо по улиците на Коломбо, облечени в мантии от коприна, обшита със злато, сребро и скъпоценни камъни.
А Сенанарава? Сенанарава и много други като нея трябва да просят, за да преживяват.
Златни са далечните брегове на Индонезия. Няколко хиляди острова, нанизани като изумрудна огърлица сред Индийския океан, дават богатствата си, за да живее индонезийският народ сито и щастливо. Но много години холандски колонизатори отвличаха тия богатства и трупаха печалби. Индонезийците умираха от глад, а бичовете и куршумите на белите напояваха с кръвта им родната земя. Надигна се този деветдесетмилионен народ, за да тръгне по светлия път на правдата.
Когато бях там, в столицата на Индонезия, Джакарта, мой приятел стана пионерът Андѝ. Той носеше червена връзка върху бяла риза и всяка сутрин ходеше на училище.
Какво прави сега моят приятел Андѝ? Други хора, военни, слуги на империалистите, избиват сега най-верните синове на Индонезия — комунистите. Зелените палми, натопили нозе в сините лагуни на индонезийските острови, плачат над техните гробове…
Какво прави моят приятел, пионерът Андѝ?
Тези стихове са тъжни, защото много мъка има още по света, а докато има мъка, ще има и тъжни песни. Ще секнат те, когато навсякъде изгрее свободата и робството секне. Ще останат само като спомен, да не се забравя, че някога е имало мъка, и да се цени свободата.
Хайде да се посмеем
Приключенията на Янко Патиланко
Весел зоопарк
Героите са между нас
Информация
Издание:
Михаил Лъкатник. Героите са между нас
Стихотворения и фейлетони
Библиотека „Дъга“
Български писатели за деца и юноши
Редактор: Методи Бежански
Художник: Иван Димов
Художествен редактор: Тодор Варджиев
Технически редактор: Гергина Григорова
Коректор: Лилия Вълчева
Първо издание. Българска. Литературна група V. Дадена за набор на 4.XI.1974 година. Подписана за печат на 20.IV.1975 година. Излязла от печат на 25.V.1975 година. Формат 1/16 60×84. Тираж 25 000. Печатни коли 10. Издателски коли 8,50. Цена на книжното тяло 0,51. Цена 0,90 лева.
„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС, София, 1975
Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“, София
История
- — Добавяне