Михаил Лъкатник
Помощниците

— Да сме наясно! — каза отрядният председател. — Дядо Петко Горнокрайски е заслужил човек. Двама сина войници има и сега е сам-самичък. Трябва да се грижим за него.

Тримата, на които говореше отрядният председател, кимнаха с глави в знак на съгласие. Това бяха Жорко, Катето и Стефка.

— Идете още днес при него! — продължи председателят. — Почистете къщичката му, дръвца му нацепете, печката постъкнете, каквото е необходимо направете. Бъдете му помощници…

Тримата отново кимнаха с глави, за да покажат, че са разбрали задачата си и ще я изпълнят, както трябва.

И… ето ги следобед при стареца.

— Дядо — казва Стефка, когато сядат около малката масичка, — ти живееш много самотно…

— Самотно… — почесва се по брадата старецът.

— Отсега нататък няма да бъде така! — додава Катето.

— Ние ще се грижим за тебе! Поръчение имаме! — продължава Жорко.

— Поръчение, думаш — замисля се старецът.

— Поръчение! — кимват с глави и тримата. — Пионерско поръчение!

— Хубаво! — отвръща старецът. — То съседите ме понаглеждат, ама щом и вие сте решили… А сега да ви почерпя с нещо. Кафенце ще ви направя.

Старецът става от трикракото столче и се запътва към бюфета. Вади оттам кафениче, захар, чаши. Жорко, Катето и Стефка се облизват. Те обичат кафе.

Докато кафеничето къкри върху печката, дядо Петко все разказва:

— Добри са хората сега. На̀, кога съседката ще мине да ми помогне, кога съседът ще надникне да ми каже: „Добър ден“. А ето и пионерите днес са решили да се погрижат за мене…

Скоро и кафето е готово. Дядо Петко насипва на тримата в малките кафени чашки.

— Още е горещо — казва той. — Докато изстине, ще отида да ви купя малко бисквитки. С бисквитки е по-хубаво!

Старецът излиза, а тримата помощници чакат бисквитите. Не след дълго той се връща и отваря новата кутия. Тримата помощни чупят бисквитите, топят ги в кафените чашки и звучно мляскат. Скоро кафето е изпито. Дядо Петко прибира чашките и чинийките, измива ги и ги подрежда в бюфетчето. После излиза и им донася ошав, после им донася орехи, после им насипва мед в панички, а когато тримата му помощници облизват меда докрай, събира паничките и ги измива.

По едно време помощниците се насищат и тръгват да си ходят. Дядо Петко е уморен, но все пак излиза да ги изпрати до вратата. Сбогуват се.

По пътя Жорко казва:

— За днес изпълнихме поръчението.

— Поразвлякохме стареца! — допълва Катето.

— Здравата си хапнахме! — тупва се по корема Стефка.

В училище записаха в отрядния дневник:

„Днес посетихме дядо Петко Горнокрайски. Обградихме го с почит и внимание. Старецът остана много доволен!“

… А щом се прибра, дядо Петко Горнокрайски веднага легна на миндерчето и въздъхна: „Ох, дано утре забравят за поръчението си. Сили не ще ми стигнат да издържа на тяхната помощ!“