Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Фейлетон
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2012)

Издание:

Михаил Лъкатник. Героите са между нас

Стихотворения и фейлетони

 

Библиотека „Дъга“

Български писатели за деца и юноши

 

Редактор: Методи Бежански

Художник: Иван Димов

Художествен редактор: Тодор Варджиев

Технически редактор: Гергина Григорова

Коректор: Лилия Вълчева

Първо издание. Българска. Литературна група V. Дадена за набор на 4.XI.1974 година. Подписана за печат на 20.IV.1975 година. Излязла от печат на 25.V.1975 година. Формат 1/16 60×84. Тираж 25 000. Печатни коли 10. Издателски коли 8,50. Цена на книжното тяло 0,51. Цена 0,90 лева.

 

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС, София, 1975

Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“, София

История

  1. — Добавяне

И така, всичко е наред. Пътувам за пионерския лагер. Ех, море, море, море! Утре ще има гмуркане в твоите прохладни води…

Тъжно ми е, че ги няма приятелите. Те бяха все добри момчета — само за лагер. Сега ще трябва да си търся нови приятели…

Тоя там, до прозореца на купето, не ми вдъхва доверие. Много е сериозен. Гледа само навън и с никого не разговаря. Чудак!…

Но… какво прави той? Защо навива тоя конец на пръста си? Навива, навива и никой не го забелязва. Ръцете му са под масичката, на коленете. Срещу него седи някаква бъбрица със синя панделка. Кога ли ще си затвори устата?… Няма да е скоро. Дълга е историята, дето разказва. А чудакът мълчаливо продължава да навива…

Буф! Влакът се люшва и спира. От багажника над бъбрицата се изхлузва някакъв пакет и пада на главата й. Масло! Ех, че славно! То се е разтопило от горещината. Пакетът бил разгънат и бъбрицата цяла е в масло. Всички се смеят. Само чудакът е сериозен. Той вече не навива конеца, а бърше лицето на бъбрицата с носна кърпа. Никой не разбра, че той събори маслото върху главата й. А тя, глупачката, му благодари… Славно момче! Ще станем приятели с него…

 

 

Началникът на лагера не ни харесва. Все за ред и дисциплина говори. Ще си имаме неприятности с него. Лично Чудака каза, че ще трябва да му погодим някой номер. Какъв? Още не сме измислили. В палатката сме осем момчета, но само нас с Личо ни бива. Другите не са за работа. Още първата вечер им изрязваме копчетата на панталоните и ризите. Разбира се, изрязахме и нашите, за да не познаят, че сме ние. Да видите какъв смях падна след ведрината, когато трябваше да се облечем. До столовата всеки си държеше гащите в ръце…

И дружинната не ни харесва. И тя за ред и дисциплина говори. От ред и дисциплина вече ни дойде до гуша. Позволяват ни да се печем само половин час на слънце и да се къпем 15 минути. Решихме с Личо, когато всички си тръгват, ние да се скрием зад дюните. Речено-сторено! Останахме до обед на плажа. Ех, че беше весело! Няма ред, няма дисциплина. Следобед, когато всички легнаха да спят, ние пак се измъкнахме и… хайде на плажа. Никой нищо не разбра…

Днес обаче всички разбраха. Ох… Не мога да легна по гръб, не мога да легна по корем. И ме тресе, и ми е горещо, та чак се изпотявам. И Личо не е по-добре от мене. Стоим в палатката на сянка и се мажем с кисело мляко. А другите са на плажа. Къпят се, играят… Завиждам им…

 

 

Днес не боли толкова много, затова извадихме крема от тубата на дружинната ръководителка и я напълнихме с вакса. Ех, че смях ще падне, като се върне от плажа и реши да си намаже лицето… А, ето, връщат се.

— Личо, Пламене, елате при мене!

Ние с Личо се спогледахме и се запътихме към палатката на дружинната. Викаше ни тя.

— Как е? Боли ли ви още?

— А, вече не! — смънка Личо.

— Носовете ви много са се обелили. Дайте да ви ги намажа с моя крем.

Тя развиваше капачката на тубата и се усмихваше.

— Ще постоите още два-три дена в палатката, а после пак ще почнете да идвате на плажа.

Като каза това, тя изстиска „крема“ на пръстите си и намаза носа на Личо. После намаза и моя.

Навънка всички ни се смяха, а ние и до ден-днешен не можем да разберем как дружинната бе открила нашия „номер“…

Край