Михаил Лъкатник
Само едно действие

Седнах на мястото си в театралния салон и зачаках представлението. Имаше време да прегледам програмата с участвуващите артисти и да позяпам наоколо. В този момент в салона шумно нахлуха четири момичета. Да ви ги описвам поотделно няма смисъл, защото нямаше нищо необикновено в тях. Бяха просто симпатични момичета от шести или седми клас и носеха пионерски връзки, както всички.

И за мое нещастие — защо „за мое нещастие“ ще разберете по-нататък — седнаха двете на празните седалки пред мен, а другите две — зад мен. Седнаха и поведоха разговор. Аз не обичам да подслушвам чужди разговори, но съгласете се, че когато хората около мене говорят високо, няма защо да си запушвам ушите. И изведнъж от техните думи схванах, че тези момичета съвсем не са обикновени. Това разбрах от имената им.

Пред мен седяха Сиси и Пепи, зад мен — Марион и Жанин. Помъчих се да преведа тези имена на български и се получи следното: пред мен — Сийка и Пенка, зад мен — Марийка и Иванка. Разговорът между момичетата се водеше по една доста сложна система. Сиси казваше нещо на Пепи, Пепи се изправяше, обръщаше се назад и като слагаше ръка на устата си, предаваше казаното на Марион, която седеше зад мен. Марион го казваше на Жанин, а Жанин, за да отговори на Сиси, се надвесваше над лявото ми рамо и също с ръка на устата отговаряше. Но тоя разговор трая само няколко минути. За моя голяма радост хората, които имаха места от двете ми страни, ги заеха и вече нито Жанин, нито Пепи можеха да се надвесват над нашите столове. Веригата, така да се каже, се скъса.

Но за голямо мое и на съседите ми страдание момичетата поведоха разговор на двойки. Сиси и Пепи бъбреха самостоятелно пред нас, а Марион и Жанин — зад нас.

Вдигна се завесата и пиесата почна. На сцената артистите кръстосаха шпагите си. Да си призная, аз обичам да гледам дуели. Увлякох се и съвсем забравих за четирите приятелки. Шпагите звънтяха, чаткаха, блестяха. Едната група фехтовчици надделяваше над другата. Аз стисках пръстите си и следях двубоя и изведнъж…

— Ой, изтървах си носната кърпичка!…

Това беше гласът на Сиси. Престанах да гледам към сцената и отправих сърдит поглед към Сиси и Пепи. Но къде ще забележат моята сръдня в тъмното? Те дори се изправиха, отметнаха скърцащите седалки назад и се наведоха да търсят кърпата.

— Момичета, какво правите? — обади се жената, която седеше вляво от тях. — Ще ми скъсате чорапите…

— Търсим кърпата — отвърна Сиси.

— Но оставете кърпата — намеси се един мъж, който седеше отляво. — През антракта ще я намерите.

— Ами, да я стъпче някой! — каза Пепи.

— Но така няма да разберете пиесата! — рекох аз.

— Голяма работа! — чу се глас изпод столовете- — Ние сме я гледали…

Не можах да разбера чий беше гласът, но след малко с тържествуващ вик Пепи се изправи и като размаха кърпата в ръка, обяви:

— Ето я, Сиси, викай ура! Намерих ти кърпата!

От учтивост ли, от що ли, но Сиси не извика ура, а грабна кърпата от ръката на другарката си и шумно се изсекна в нея. Всички се успокоихме и отправихме очи към сцената. За наше огорчение бяхме изпуснали вече една картина.

Появи се девойка в бяла рокля и с чудно хубаво миловидно лице.

— Ах, каква рокля! — възхити се зад гърба ми Марион. — Ще накарам мама да ми ушие същата.

— Такива рокли не са на мода! — отвърна й Жанин. — Не се носят сега.

Девойката на сцената захапа ябълка.

— Приядоха ми се ябълки — обяви пред мене Пепи. И без никакъв свян извика високо: — Марион, носиш ли ябълките?

Марион, която, както вече знаете, седеше зад мен, шумно заразгръща някакъв пакет, извади оттам две ябълки, пресегна се през рамото ми и с едно неучтиво „плюскай“ ги подаде на приятелката си. Скоро ушите ми бяха проглушени от шумно мляскане и хрупане. Мляскаха пред мен, мляскаха зад мен. Вероятно четирите приятелки „плюскаха“.

Не можах да изтрая. Щях да извикам: „Стига безобразия! Оставете ме спокойно да си гледам пиесата!“, но… завесата се спусна, аз просто скочих през краката на хората и хукнах навън. Взех си палтото от гардероба и се прибрах в къщи.

Това е. Не догледах пиесата. Останах само с първо действие. И сега ме е страх да отида на театър. Страх ме е от разни Сиси, Пепи, Мариони и Жанини…