Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Фейлетон
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2012)

Издание:

Михаил Лъкатник. Героите са между нас

Стихотворения и фейлетони

 

Библиотека „Дъга“

Български писатели за деца и юноши

 

Редактор: Методи Бежански

Художник: Иван Димов

Художествен редактор: Тодор Варджиев

Технически редактор: Гергина Григорова

Коректор: Лилия Вълчева

Първо издание. Българска. Литературна група V. Дадена за набор на 4.XI.1974 година. Подписана за печат на 20.IV.1975 година. Излязла от печат на 25.V.1975 година. Формат 1/16 60×84. Тираж 25 000. Печатни коли 10. Издателски коли 8,50. Цена на книжното тяло 0,51. Цена 0,90 лева.

 

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС, София, 1975

Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“, София

История

  1. — Добавяне

Когато Васко влезе в клас, часът беше точно осем и десет минути. Милчо, който разказваше урока пред дъската, спря. Учителката обърна глава към вратата. Другарите на Васко се хилеха срещу него и нещо шушукаха. Димчо го стрелна с ръка и му посочи десетте си пръста на двете си ръце. „Къде си скитал? — искаше да каже. — Закъсня цели десет минути!“ Само председателката на отрядния съвет Тинка го изгледа сърдито и нацупи устни.

— Часът е осем и десет, Васко! — каза учителката. — Защо закъсня толкова?

Защо е закъснял, той не можеше да отговори. Излезе от дома си още преди седем и половина и за разнообразие избра най-дългия път за училище. Но и по тоя път би стигнал за пет минути, ако бе вървял така, както си вървят хората, когато отиват на работа. Но Васко не вървя като хората. Пред една витрина той дълго зяпа в моторетките и велосипедите, пред друга разглежда часовниците, пред книжарницата прочете всички заглавия на изложените книги, а когато прекоси градинката и видя Димчовото куче, заигра се с него. Кучето беше кротко, но много весело. То изяде цялата закуска на Васко и махаше опашка за още.

Когато му омръзна да си играе с кучето, забеляза, че по улицата няма вече толкова много хора, както преди малко. „Закъснях! — помисли си той. — Всички хора вече отидоха на работа!“ — И затича към училище. Но и да тичаш, и да не тичаш, все едно. С тичане времето назад не се връща.

В коридора на училището Васко погледна стенния часовник. „Закъснял съм с десет минути — си каза момчето. — Ех, голяма работа! Какво са десет минути?“ И влезе в клас.

— Кажи, Васко! Защо закъсня? Работа ли имаше? — учителката все още чакаше неговия отговор.

Той смънка:

— Само десет минути, другарко!… Какво може да се направи за десет минути?… Нищо!

— Така ли мислиш? — попита учителката. — Дали нищо не може да се направи за десет минути?… Седни си!

Васко си седна на мястото. Той беше убеден, че за десет минути наистина нищо не може да направи, както не може нищо да направи за една, две и три. Но… от тоя момент минутите сякаш решиха да му отмъстят за неуважението. И му отмъстиха…

Учителката го вдигна да разкаже урока по география. Васко си знаеше урока. Разбира се, не много добре, но беше сигурен, че ще получи четворка, ако го изпитат. Той тръгна бавно към дъската, обърна се към другарите си и помисли откъде да започне. Учителката го подкани…

— Побързай, Васко! Остават десет минути до края на часа.

Но Васко не бързаше. Има време. Ей сега ще се сети и като започне, ще изпее урока за две минути. Но когато започна, пет минути бяха изминали. Той заразказва бавно, защото мислите му идваха бавно. По едно време се запъна. „През кои градове течеше река Марица?“ Започна да изброява наум някакви градове, но не беше сигурен те ли са, или не. Другарите му шумяха, шептяха, прибираха учебниците в чантите си. Звънецът издрънка — часът завърши. Учителката се изправи и затвори дневника.

— Само две минути, другарко! — замоли Васко. — Сега ще си спомня.

Учителката се усмихна.

— Какво може да се направи за две минути, Васко? Преди малко каза, че и за десет минути нищо не може да се направи…

— Ето, ето. Спомних си: Марица тече през градовете София, Видин, Бургас и Варна — задъхано изброи Васко.

Децата ахнаха от почуда и се изсмяха, а Димчо не се сдържа и се провикна:

— Ех, че го измисли! Да не кажеш, че и през Москва тече?

— За тоя отговор ще получиш двойка, Васко — каза учителката. — Виждаш ли какво значат минутите? Ако имаше повече време да помислиш, нямаше да говориш глупости. А десетте минути са много важно нещо… Ако работникът във фабриката закъснее десет минути, няма да има плат за твоите панталони. Ако заводът за хляб работи десет минути по-малко, няма да има хляб за всички ни и ти сигурно няма да обядваш.

Васко остана замислен пред дъската, а учителката напусна класа…

По-нататък всичко се обърка. На обед Васко наистина остана гладен, защото майка му бе закъсняла с десет минути за фурната. Когато отишла, фурната била затворена и не могла да купи хляб. Един обед не е голяма работа. Довечера ще се нахрани здравата. Но когато отиде да си вземе обувките от обущаря, те не бяха готови. Васко се ядоса. След малко започва мачът, в който той играе ляво крило и обувките непременно му трябваха. Обущарят чукаше клечки по тях и го успокояваше:

— Не бързай! Само пет минути и всичко ще бъде наред. Какво са пет минути? Да не мислиш, че мачът ще започне точно навреме!

Но изминаха десет минути и когато Васко отиде на игрището, мачът беше започнал. Не го приеха в играта. Бяха му намерили заместник.

Премина първото полувреме. Във второто полувреме футболният съдия разреши на Васко да играе. Техният тим трябваше да бие, но наближаваше краят на мача, а резултатът беше един на един. И тъкмо Васко бе поел топката и напредваше към вратата на противника, тъкмо всички викаха „Браво, Васко!“, когато съдията наду свирката:… „Край!“ Васко не чу и би във вратата. Гол! Но никой не му ръкопляска, никой не извика „ура“. Запалянковците бяха станали и си отиваха. Димчо, капитанът на тима, приближи до Васко и жално продума:

— Ех, хубав гол! Ама да го беше вкарал две секунди по-рано.

Васко наведе глава. Ето че и секундите имали значение…

Няма да ви разказвам още какви отмъщения измислиха минутите, за да се присмеят на Васко. Ще ви кажа само, че от Васко вече няма да чуете думите:

— Десет минути ли? Какво са десет минути?…

Край