Михаил Лъкатник
Талантливо момче

… Мама казва, че съм талантливо момче. И татко мисли същото.

Първото ми талантливо произведение беше електрическият звънец. Направих го по схемата в учебника, като развалих десетте звънеца на жилищната сграда, в която живеем. Още при първата проба изгорих бушоните на всички апартаменти. Не трябвало да включвам моето произведение в електрическата мрежа без трансформатор. Че откъде да знам това? Никой човек не се е родил учен…

Лошото е, че всички съквартиранти закрещяха против мене. В продължение на цяла седмица татко и мама се караха с тях и упорито защищаваха моите способности. Накрая татко купи нови звънци и повика електротехник, за да оправи звънчевата инсталация. Съкварталците се успокоиха. Бурята отмина.

… Както виждате, техниката е в кръвта ми. И може ли да бъде иначе? Във века на спътниците и космическите ракети всеки пионер трябва да бъде най-малко 90 на сто техник. С по-малко от 90 на сто заникъде не е.

Никак не обичам зубрашките предмети. По история, география, естествознание едва напипвам тройките. Казват, че трябвало да зная аритметика. Тя да ми бъде любим предмет. Да, ама как да си изкривя душата? Никак не я обичам. Надали някога ще ми стане любим предмет.

Нещо повече: не можах да вържа тройката. Имам двойка и сега трябва да я поправям…

И Едисон е имал двойка по аритметика. Томас Алва Едисон. Чували сте за него, нали? Двойката не му попречила да направи над хиляда изобретения. И грамофона, и електрическата крушка, и… и какво ли още не…

И аз ще изобретя много неща. „Бъдещето ми е бляскаво! Перспективите са пред мене!“ — както казват татко и мама. Важното е да не се отчайвам. Да не ми е уроки, ама хич не се отчайвам. Какво значи „перспективи“, не знам. Не съм ги виждал, макар че стоели пред мене, но като порасна, сигурно ще ги видя…

Сега по-важното е да решавам задачи. Сигурно тия дни ще ме изпитат. Нали и аз като Едисон имам двойка по аритметика? Само не знам дали той е поправил неговата си…

… Загубена работа е аритметиката. Седя и събирам дроби. Две пети и три трети. За какво ми са тия „пети“? Защо трябва да деля ябълка на пет части, когато мога да си я изям и цяла?

И като си помисля, че докато свърша училище, все ще има аритметика, свят ми се завива.

Вчера пак изгорих бушоните. Тоя път — само нашите. Волтова дъга си направих. Проста работа. Два коксови въглена, две жици с щекери на края и готово. Разбира се, въглените се поставят на дървени трупчета за изолация и след като се пъхнат щекерите в контакта, не се пипат с гола ръка. Иначе токът така ще те перне през пръстите, че свитки ще ти изскочат от очите…

Само че моята дъга посвети малко, побръмча, после замириса на изгоряло и прас… всичко потъна в мрак. Волтажът бил голям. Пак трябвало трансформатор. Че откъде да знам? Нали ви казах, че никой човек не се е родил научен!

… Днес дробите вървят добре. Гълтам ги като бонбончета. Окото ми не мига. Май че не е толкова страшна аритметиката. Тройката ми е осигурена…

Но… какво става в коридора? Съквартирантката се кара с мама. Слушалката от домофона изчезнала. Изчезнала! Глупости! Съквартирантката не помни и най-обикновени работи от учебниците: в природата нищо не се губи и нищо не се създава…

И за какво й е тая слушалка?

Домофонът и без това не работи.

Ние с Пенчо му извадихме кутията още преди два месеца и я разглобихме на части… После не можахме да я сглобим. Завинтвахме, завинтвахме и накрая направихме две кутии, но нито едната не влизаше в работа…

А слушалката взех тази сутрин, още когато всички спяха. Отрязах просто шнура. Имам голяма нужда от тая слушалка. Ще си правя радиодетектор. Ще поканя и съквартирантката да слуша. Да види какъв талант съм…

Но да се измъквам от стаята.

Мама ме защищава, защищава, но сигурно й е дошло до гуша от мене. Може, като свърши караницата, и да ме напляска…

Добре, че живеем на първия етаж, та лесно се скача през прозореца…

Прощавайте за днес, скъпи дроби! Тъкмо се бяхме спогодили с вас!

Довиждане!…