Михаил Лъкатник
Грижливата кака

Лалка е кака. Братчето й е на пет години и добре, че сега е ваканция, та тя може да се грижи за него. Татко и мама отиват сутринта рано на работа, а Гого се събужда късно. Лалка започва да го облича. Първо ризката. Да се облече ризката на петгодишно хлапе не е лесна работа. Ето, Лалка е нахлула ризката на главата му и започва да я опъва. Опъва, опъва, а главата не ще да се покаже през отвора. Гого пъшка и пуфти, Лалка пъшка и пуфти, но пустата ризка не се намества.

— Како, ма — писва Гого. — Защо искаш да ми пъхнеш главата през ръкава?

Едва сега Лалка разбира грешката си. Тя наистина се мъчи да пъхне главата на братчето си през ръкава, а ръкавът е много тесен. Може пък и главата на Гого да е много голяма.

Както и да е, ризката най-после е облечена. Идва ред на панталонките. Панталонки лесно се обуват. Пъхаш двата крака и готово. Пъхаш ги, но когато нагласяваш презрамките, откриваш, че панталонките са обути наопаки. Предната част отзад, а задната — отпред. Ама че беля работа. Почвай сега отново.

Накрая Гого е обут и облечен. Сега трябва да му се измият очите и да закуси. Но Гого не обича и двете неща. Особено когато Лалка му мие очите или пък го храни. При миенето пищи, та се къса, защото Лалка му е плеснала сапун в очите, а при закуската дъвче едвам-едвам и иска кака му да му разправя непрекъснато страшни приказки.

Гого много обича страшните приказки. Колкото са по-страшни, толкова по-бързо яде. Само че Лалка не знае много страшни приказки и затова Гого никога не си изяжда цялата закуска.

Най-после свършва и тя. Вече наближава обед и татко и мама скоро ще си дойдат. Има малко време и Лалка да си поиграе. Но как да се отърве от братчето си?

— Гого — казва Лалка. — Ето ти книжки с картинки. Всички са много страшни. Седни на леглото и ги разглеждай.

— А ти къде отиваш! — пита Гого.

— Аз ще ида да купя шоколад, а ти си разглеждай и ме чакай.

Щом е за шоколад, Гого ще почака, но да не го лъже кака му. Той иска да види парите за шоколада. Лалка знае, че иначе няма да се измъкне, и затова му показва двадесет стотинки. Тогава Гого сяда на леглото и започва да разгръща книжките. Нищо, че не са така страшни, както го излъга кака му. Нали тя ще донесе шоколад?

И Лалка се заиграва на улицата с другите деца. Когато се завръщат татко и мама, прибира се и тя. А в къщи да те е страх да влезеш. Гого е направил чудеса — излял каната с водата на пода и в локвата, която се е образувала, напускал кораби. Чашата е счупена и малките парченца стъкло му служат за стоки. Тях той товари върху корабите. Сам Гого е седнал в средата на локвата, води един химически молив по водната повърхност, като го е уловил с два пръста, и пуфти:

— Пуф, пуф, пуф!

Химическият молив се е разтворил във водата. Лицето и дрехите на Гого цели са изцапани с него. Майката го поглежда и най-напред забелязва, че е обут с два различни чорапа и с две различни обувки.

Тя се хваща за главата и запрята ръкави да чисти, а татко, кой знае защо, се смее. Той взима сина си на ръце и като го подхвърля нагоре, казва:

— Браво, браво! Гого си има грижлива кака.