Читателски коментари (за „Самотникът “ от Елизабет Лоуел)

Внимание, коментарът съдържа спойлери!

Изчетох цялата книга (още се чудя защо). Героите са неубедителни психологически. Еротичните сцени са покъртителни — по средата на действията се започват едни разговори… за смисъла на живота и любовта, които плавно се преливат в „сега ще ти сваля обувките и чорапите“. Иначе героите са много разгорещени, едва сдържат страстта си, вече са „обезумели“… но си водят гореспоменатите беседи. За съжаление, тройката най-ужасяващи клишета присъства и тук: 1. героинята е девствена (което не ѝ пречи да преживее разтърсващо удоволствие при раздялата с моминството:); 2. героинята забременява кажи-речи от първия път (съответно го крие, „за да не се ожени той заради детето“); 3. книгата завършва с предложение за брак от страна на преживелия „пълна промяна“ главен герой.

Вярвам, че любовни романи могат да се пишат и добре. Не отричам жанра като такъв, нито правото му на съществуване. За целта, обаче е необходимо майсторство и пълен отказ от гореспоменатите общи места.