Читателски коментари (за „Спасителят в ръжта “ от Дж. Д. Селинджър)

Всъщност, преводът не е „лош“ в истинския смисъл на думата. Проблемът му е, че много плътно следва жаргона, който е бил актуален, тогава, когато е правен самият превод. Понеже жаргонът се променя много бързо, затова и преводът към ден днешен е безнадеждно „остарял“ и звучи „странно“. Ако човек се абстрахира от нетипично звучащия за съвременното ухо език на преводача, не може да не усети красотата на книгата. Не може да не обичаш Селинджър. Не може да не обичаш Холдън. Толкова много правдивост, искрено и ненатрапчиво бунтарство има тук… Който знае добре английски, не би сбъркал да чете в оригинал. Но и останалите читатели не би трябвало да се обезкуражават:) Красотата на „Спасителя“ е отвъд всякакви преводи.