Дървото на Юда от Арчибалд Кронин
След коментара на Ели няма какво повече да се добави. Поздравления!
Цар Плъх от Джеймс Клавел
Цялата Азиатска сага трябва ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да се прочете от всеки поне средно интелигентен човек. Всякакви коментари са излишни, Клавел е просто уникален и неповторим.
Майстора и Маргарита от Михаил Булгаков
Прочетох книгата 2 пъти за година, за да се убедя, че съм пропуснал нещо ( стигнах до този извод, четейки мнения за книгата и мненията на критиците). Уви, нищо не бях пропуснал. Литературата е на едно средно ниво, книгата добре описва епохата, но дотам. Прекалено много измислици, един очерк от 20 страници щеше да свърши същата работа. При все, че съм прочел толкова книги, че ако ги наредиш една до друга ще стигнеш от единия до другия край на средно голям коридор и то няколко пъти, точно тази книга не ме впечатли с нищо.
Параграф 22 от Джоузеф Хелър
Това е един уникален роман, който те кара да се замислиш за много неща от живота. Който не го е чел, трябва задължително да го направи.
Чужденецът от Албер Камю
„Чужденецът“ донякъде напомня на „Процесът“ на Кафка — безсилието в борбата на героя срещу съда и предразсъдъците на социума. Не е чудо на чудесата, но все пак е от книгите, които всеки трябва да прочете.
Съкровището от Джули Гарууд
Редакция?! От двама души?! Вие се шегувате. Повече грешки на квадратен сантиметър не бях виждала дори в тетрадка на второкласник!
За преводача — поздравления за усилията. И да си ползва поне спел-чека.
Тошко Африкански от Ангел Каралийчев
Надявам се,че много деца са прочели новелата.Би било добре,ако нашите съвременни кино-творци (игрално и анимационно кино) четат българската литература за деца.Ще се натъкнат на много шедьоври. Е, нека не са шедьоври, но са по-добри и от Пипи дългото чорапче и Мечо Пух и т.н. Стига да искат да работят, могат да направят прекрасни филми.
Дивата лятна роза от Еми Елизабет Сандерс
Прекрасна книга , прочетох я на един дъх !
Измама от Аманда Куик
Хубава книжка, интересна и добре разказана история.
Само много ме дразнеше превода на едно обръщение, което предполагам в оригинал е „my lord“, и се превежда с „милод“, а не с „господарю мой“. Страшно ме дразнеше как главната героиня през цялото време се обръща към мъжа си „господарю мой“
11 000 камшика от Гийом Аполинер
Мир и любов!
Здравейте,не съм я прочел цялата още но някак си ми напомня на филма „Сало или 120 дни на содом“
тоест автора като че ли нарочно се опитва да те отврати и да те накара да я зарежеш.не блести с нищо особено самата книга,стилът на писане е елементарен и ненужно автора изпада в излишни
обяснения.Ако ви е харесва „Жустин или неволите на добродетелта“ от Дьо сад и тази ще ви хареса.Ако не сте чували тия заглавия по добре я пропуснете ;)
Жега в Мадрид от Петя Божилова
Не съм живяла в чужбина, но и мен романът ме грабна още от началото. Браво на авторката, много добър роман.
Лукс и грях от Сара Шепард
Книгата е много хубава и сериала е интересен. Имам въпрос обаче.. Ще има ли скоро качени още поне две-три от поредицата на книгите.. искам да ги прочета всичките, а не се намират онлайн …
Това се казва „сапунка“.
Относно Кейт от Нора Робъртс
Нямам думи….Невероятна поредица
Невинни лъжи от Линда Хауърд
Книгата е хубава.
Животът на Карл Велики от Айнхард
Това всъщност е основният източник за биографията на Карл, писан от негов служител. Текстът подражава на „Животът на дванадесетте Цезари“ от Светоний. Айнхард явно е много начетен в класическата римска литература — открито се позовава на авторитета на Цицерон, макар че стилът на франкския автор е по-скоро прост и достъпен, за разлика от този на оратора. Книгата е много интересна. Странно е, че цитатите от нея в българския превод на изследването „Карл Велики“ от Жан Фавие не са съобразени с този превод.
Единствената ми забележка към превода от латински тук е, че „държавата на поатийците“ е „градът на поатийците“. Поатие никога не е бил град-държава, а „civitas“ означава все пак първо „град“.
Ловецът на хвърчила от Халед Хосейни
Историята е трогателна, но книгата действително е силно мелодраматична. Авторът борави с основни литературни мотиви като наследствения грях, който стои в основата на сюжетната линия. Чисто литературно романът няма особена стойност. Може би това, че дава повод на читателите да се замислят по наболели въпроси. Дано.
Баскервилското куче от Артър Конан Дойл
„предвид“, а не „впредвид“
Вещерите от Сарамир от Крис Удинг
Тъкмо приключих с първата книга. Харесва ми стила на автора, както и начина по който е поднесена историята, така, че да създава напрежение през повечето време. Прекрасна книга. С удоволствие ще прочета и останалите части от поредицата.
Читателски коментари