Започнахме развитието на нов библиографски проект и активно търсим хора, които да участват в него и да помагат за обогатяването му.

Читателски коментари

(за „Майстора и Маргарита“ от Михаил Булгаков)

Пускане на нов коментар

  • 1. петя (25 юни 2007 в 11:29)

    не е лоша книгата, но има и по-добри в руската литература от този период.

  • 2. неда (27 октомври 2007 в 19:47)

    Това е абсолютна класика! Не просто книга от периода. Несравнима с други жанрове. И е в основата на т.нар. „диаболизъм“ в световната литература и киното на 20 в. Както и първообраз на много по-късни бестселъри. Уникална е!

  • 3. Петьо (22 април 2008 в 11:48)

    Абсолютен шедьовър !

  • 4. ракета (22 юни 2008 в 03:18)

    Здравейте,

    първо една молба към Петя — кои са авторите, за които пишете? Наистина ще се радвам да разбера за някой, който превъзхожда Булгаков в същия период.

    Диаболизмът е „малко“ плоска плоскост. Това е все едно да кажем, че „Съдбоносните яйца“, в които Съветската армия воюва с огромни гущери е първообраз на Джурасик парк.

    От години размишлявам как Булгаков е творил всичко това през сталинския режим. Като се почне от забранените роман/пиеса „Бялата гвардия“. Как е оцелял? Защо Сталин дори му дава някаква форма на покровителство? И най-важното: защо за 45 години в България не се появи нито един такъв талант? Ей тук намирам аз диаболизъм — страх, липса на ниво и креативност, битовизъм… Добре, че накрая мутрите взеха да пишат книги сами за себе си, та вдигнаха тиражите на издателствата.

  • 5. glupak (18 ноември 2008 в 13:46), оценка: 6 от 6

    Деликатна работа! От най-истинските. Поздравления за Лили Минкова.

  • 6. az (8 януари 2009 в 02:07)

    За да не забравяме че сме въплъщение на Божествената мисъл;-)

  • 7. Mitsalee (2 юли 2009 в 14:02)

    Книгата „Майстора и Маргарита“ не само, че е уникална, тя е роман-вселена. Съвършенство…

  • 8. Теодора Желева (28 ноември 2009 в 21:46)

    Тази книга не мога да я анализирам. Не мога да анализирам вихър — на това я оприличавам. Най-добрата!

  • 9. Деян (25 януари 2010 в 01:47)

    Ами нека добавя и едно негативно мнение — за цвят :). Не ми хареса. Не съм я прочел до края още (остават ми около 70 страници), но това е мнението ми. Всъщност, това, че я мъча вече няколко седмици, само по себе си е показателно — когато една книга ме грабне, я изчитам за броени дни.

    Нищо кой знае колко съвършено и уникално не виждам в тази книга. Да, оригинална е, но може би това е големият й минус — в стремежа си да е „оригинален“, авторът става.. скучен. Все пак ще се напъна да прочета книгата до края, но не мисля, че мнението ми ще се промени. А дори и краят наистина да бъде „уникален“, „шедьовър“ и т.н. — жалко тогава за останалата част от книгата. Поздрави ;)

  • 10. Мирослав Кирилов (26 май 2010 в 20:51)

    Много завладяваща творба. Благодаря.

    Превода е пълен с русизми но аз не го смятам това за слабост. Все пак е превеждана преди промените.

    Още веднъж ви благодаря.

  • 11. Антония Апостолова (11 декември 2010 в 19:04)

    Романът е уникален, както и смата личност на Булгаков…и двете са толкова противоречиви. Без да ставам заядлива само давам съвет: Книгата се чете многократно, на различни възрасти, но само тогава, когато си достигнал познанието и разшифровката на високото изкуство.

  • 12. Quake3 (12 декември 2010 в 20:26), оценка: 6 от 6

    И на 18 и на 35 твърдя, че това е най-добрата книга, която някога съм чел…

  • 13. sexy_love_baby (18 януари 2011 в 23:34), оценка: 6 от 6

    Уникална книга! Наистина е шедьовър и ако сте забелязали на корицата пише " световна класика" :)

  • 14. Султанка-Мълчанка (17 май 2011 в 21:22), оценка: 6 от 6

    Не е изненадващо, че до 1966 г. романа не се е издавал и след това излиза в доста осакатен вариант от тогавашната цензура, но и до сега книгата е актуална и е една от най-големите класики на 20ти век.

  • 15. бегемот (18 май 2011 в 02:11)

    Просто това е най най най доброто в световната литература !!!

  • 16. Ал (2 септември 2011 в 21:13)

    Завладя ме. В момента я препрочитам, много ми е любима:)

  • 17. abrex (2 януари 2012 в 01:33)

    Наистина невероятна книга !!!

  • 18. Wallküre (8 януари 2012 в 02:25), оценка: 6 от 6

    Една от най-любимите ми книги. Мога да я препрочитам до безкрай!

  • 19. Катерина (27 януари 2012 в 22:29)

    Завладяваща, неповторима, единствена! Тази книга се помни винаги!

  • 20. Ton4o (6 септември 2012 в 00:09)

    Ако някой желае да се осведоми за съдържанието на книгата; има сериал в торентите, нека го гледа.

    Моля коментарът ми да не се тълкува като пръчка в спиците относно работата на човека качил я, но щом превода е от 1989г. няма как да е цялата, орязана е заради партийни съображения. Като пример мога да дам съвременния й печат с разлика от около 60 страници повече.

    При възможност читател който притежава съвременен печат може да направи бърза свека и да помогне на човека качил я. Дано съм бил полезен.

  • 21. Цветаноя (27 септември 2012 в 23:32)

    Това определено е най добрата книга, която съм чел някога. Чел съм я 5–6 пъти и пак ще я прочета. По едно време имах 3 копия от книгата в къщи, но ги раздадох.

    Препоръчвам на тези, които я харесват да прочетат и Параграф 22 на Джоузеф Хелър. Определено ще им хареса. За мен това са двете най хубави книги, които съм чел. Просто за мен са извън всякаква класация. Не мога да намеря друга книга, която дори малко да се доближи до тях.

    • 22. жана (3 октомври 2012 в 18:27)

      да-- Майстора и Маргарита е супер книга !

  • 23. Людмил Бешков (13 ноември 2012 в 09:13)

    Михаил Сергиевич Булгаков е от рода на Св. Киприян и Григорий Цамблак. Баща му Сергий Булгаков е бил ректор на Духовната Академия в Киев — градът, в който горните двама българи стават първите патриарси на Киевска Рус. Пратеници на Патриарх Евтимий след падането на Търновград под турско робство, те пристигат с керван от свещени книги, църковна утвар и много злато, за да спасят българското християнство в Русия.

    Фамилията на гения Булгаков всъщност е прякор — Булгака — „българина“. За сведение на „несведущите“, голяма част от руската интелигенция е от български произход — българите от Волжска България. И макар че Михаил Булгаков е пряк потомък на българи от нашата България, те не са се делили по произход.

  • 24. pencho (13 ноември 2012 в 18:45)

    Пълен е превода от 89, поне е точен превод на окончателната редакция на текста, диктувана от Булгаков малко преди смъртта му. По-стари редакции, като „Черният маг“, могат да се видят из руските страници, те в никакъв случай не са по-добри и са отхвърлени от самия автор. Книгата не е била „орязвана“, нямала е този „шанс“, тъй като никога те е била издавана преживе, издание на руския оригинал се появява, ако не се лъжа, едва покрай „перестройката“, даже ми се струва, че първият български превод (който не е толкова добър като втория — що се касае до постигане особения иротичев стил на автора) излиза в библиотека „Избрани романи“ някъде през 70-те още преди книгата да е издадена на руски език. Тъй като авторът много дълго работи върху тази книга, повече от 20 години, и в края на живота си е вече толкова болен, че може само да диктува промените(като по едно време казва — това е — и прекъсва последната си преработка, преди да е стигнал до края, съществува мнение,че романът все пак е в известно отношение незавършен. Но и такава, каквато е книгата е едно от най-великолепните произведения, написани на руски език.

  • 25. bianka-sirma (15 декември 2012 в 21:24), оценка: 6 от 6

    Книгата е върхът !

  • 26. Малина (19 февруари 2013 в 17:46)

    Людмил Бешков, за кого пишете??? Афанасии Иванович Булгаков е баща на Михаил . Нещо объркахме роднините или пак искаме да сме най,най ние….

  • 27. Автентичен (11 декември 2013 в 18:59)

    Може ли някой да ми каже,кога точно или от къде,започва да те грабва книгата,така да се каже,защото на 60стр. и още нищо кой знай какво…

    • 28. vog112 (11 декември 2013 в 19:11)

      Може би си твърде млад… Известно познание за соца е полезно, макар и не задължително. Иначе — прочети книгата докрай. Щом проявяваш интерес, значи си узрял за нея. Ще схванеш смисъла към края. Тогава ще я класираш сред най-великите. И ще се връщаш към нея отново и отново. Това е Евангелие на Булгаков.

  • 29. Виола (4 септември 2014 в 23:21)

    В този свят, тук и сега, този роман държи идеалистите изправени. Съвършена литература. Все още не мога да си отговоря на въпроса възможно ли е човешкият ум да създаде такова произведение, в което има всичко и същевременно да е толкова истинно написано. Чудо и благословия е че светът има този роман — има шанс за човешкия дух. Изключително красив роман, написан с дълбока, неизмерима и истинска любов към човека. Кой друг ще успее така нежно да ти каже, че „Смърт … няма“, че любовта побеждава всичко, че не трябва да се страхуваш от злото, защото то самото тайно и дълбоко в себе си жадува да бъде победено … Толкова смелост има в тази книга … Не познавам друга книга, която може да се чете отново и отново, и всеки път да откриваш нови усещания, идеи, смисли и всеки път да се удивляваш на богатството й, на казаните в нея истини за човека — толкова простички и толкова изконечни. Помните ли внушението на религията — „Човек никога не е сам, защото Бог е винаги с него.“? Моето впечатление е, че за първи път в изкуството, създавано от Човек, този роман постига това внушение. След като си го прочел, няма начин някога да се почувстваш сам. Човек има нужда да прочете тази книга, тя е написана специално за него: тя дава, тя е жива, тя никога не се забравя, тя променя. Имате ли смелостта да се промените?!

    • 46. Мю (4 октомври 2014 в 17:27)

      Благодаря Ви, Виола за това мнение. Преписах си го, но не това е важно, а каквото казвате Вие.

  • 30. ана (5 септември 2014 в 00:01)

    Книгата на книгите.Виола от пост 29, аз също винаги, когато я чета за пореден път се питам как е възможно човек да разкаже история, в която естествено и едновременно си общуват същества и сили, човеци и майстори, Той и Лукавия, магията е лесна и проста, а любовта е вечна и надежда има ….

  • 31. Елена Илиева (23 септември 2014 в 17:26)

    Невероятна, завладяваща, неповтаряща се творба. Поклон на великият Михаил Булгаков.

  • 32. Гошо (2 октомври 2014 в 15:35)

    Руската литература е различна от всяка друга литература. Душевността е друга, по-различна от англосаксонската. Въпреки всички казани и написани глупости за времето на соца в Русия винаги е имало повече свобода на словото, обусловено е от историята им(империя, кво да правиш).

    Предполагам, че Коба го е търпял и закрилял, защото авторът е имал особен и оригинален поглед върху последствията от действията на ЧК върху обществото, а руската душа е податлива на мистиката.

    • 33. нт (2 октомври 2014 в 23:48)

      Твърдението че „в Русия винаги е имало повече свобода на словото, обусловено е от историята им(империя, кво да правиш)“ е абсурдна лъжа, а всичко останало — неграмотни словоизлияния.

      Никой никога не е закрилял Булгаков.

      Русия винаги е била център на мракобесие, а това че и в най-мрачните зандани се раждат цветя не значи че има свобода на словото.

      Майстора и Маргарита е велик шедьовър.

      Много от произведенията на казионното съветско и придворното имперско изкуство са тотален боклук. А и както във всяка друга литература на голяма нация има и хубави, и слаби книги. Неграмотните обобщения са признак единствено за нивото на джуркащия клишета за ’руската душевност’ индивид.

      • 34. Оня с коня (3 октомври 2014 в 01:06)

        Друго си е да наричаш изверга с фамилиарна топлота Коба и да дефинираш чекисткия му контрол над талантите „закрила“. И накрая да направиш генералния извод, че в сталинска Русия е имало свобода на словото. Яка свобода, толкова яка, че романът, който коментираме, вижда бял свят почти 30 години след смъртта на изтормозения от бащинската закрила писател.

  • 35. ИМХО (3 октомври 2014 в 07:53)

    Чел съм книгата няколко пъти. И през пубертета, когато я издадоха, и години по-късно. В интерес на истината, не виждам повод за използване на подобни суперлативи — „най-добрата“, „най-дълбоката“, „книга на книгите“… Малко груб социалистически реализъм (заради който не е издавана по него време), малко мистика, малко символизъм и щипка любовна драма. Не може да се мери по дълбочина и значимост нито с руската класика, да речем с Достоевски, нито с наистина великите по-късни автори — примерно братята Аркадий и Борис Стругацки. Да не говорим, че е на светлинни години от действително дълбоките и стойностни произведения в световната литература — „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“, „Лайла“, „Степният вълк“, „Митът за Сизиф“…

    • 36. д. (3 октомври 2014 в 11:47)

      Да ти имам дълбоките и стойностни произведения на световната литература. И от какъв зор сравняваме Булгаков с Пърсинг. И за протокола: последният ми е безкрайно безкрайно скучен.

      • 37. ИМХО (3 октомври 2014 в 12:45)

        Нали знаеш, че в твоя случай човек има избор между два варианта — или да си мълчи и околните да подозират, че е тъп, или да заговори и да потвърди тези подозрения? :) Не създателят на метафизиката на качеството е скучен, просто умственият ти капацитет е недостатъчен да схванеш идеите му. Затова се плъзгаш само по първия слой на фабулата — „шътокуа“ и отношенията между баща и син, което наистина не е особено интригуващо. За да успееш изобщо да разбереш идеите на Пърсиг, трябва да прочетеш като предговор „История на западната философия“ на Ръсел. И то като учебник — няколко пъти, глава по глава, с преговор на материала и контролни въпроси после.

        • 38. д. (3 октомври 2014 в 14:39)

          Ако беше споменал само Пърсинг може би щях да се замисля над добавката ти- не Че ще тръгна да чета Ръсел и да открия че все пак няма нищо общо и че Пърсинг р другата страна на Керуак.

          Но в комбинация с Хесе и сравненията между старата и новата руска школа в лицето на Достоевски и Стругацки наистина по-добре да си беше замълчал. Не те познавам, нямаше нищо да си мисля за тебе. Сега ми е малко жал.

          • 39. Оня с коня (3 октомври 2014 в 16:18)

            Пърсиг наистина е готин, но кой е този Пърсинг???

  • 40. Гошо (3 октомври 2014 в 19:53)

    Че има по-богата душевност в руската литература има! Но това може дабъде разбрано не от всеки.

    Относно закрилата- някой по-горе или другаде беше посочил подобни отношения. Имам достатъчно инересни занимания, за да изучавам чак в такава дълбочина, чиято и да било биография.

    Некои може да са прочели много, не че аз не съм, но очевидно това е загуба на време за тях и жалко е, че чувството за хумор и четенето между редовете не нарастват пропорционално с обема на прочетените текстове. Повече свобода на словото е имало и има в Русия в сравнение с тук(и в момента е така), а не въобще иизобщо във Вселената.

    • 41. Възмутително (3 октомври 2014 в 23:19)

      По-богата душевност? Те са сбирщината разрушила над 30 000 църкви само през миналия век. Те превърнаха манастирите ни в свинарници и ни държаха с половин Европа в по-брутално робство от османското. И ти ми казваш, че имало по-богата от тяхната?! Литературата им е напудрено френско копие с немски орнаменти…каква душевност при животни?!

      • 42. The God Of Tears (4 октомври 2014 в 00:02)

        Напълно съгласен! Много верни думи!

        • 43. нт (4 октомври 2014 в 00:14)

          „Литературата им е напудрено френско копие с немски орнаменти“ — отнася се също така за живописта и архитектурата им от имперско време — основно подражание на барока и рококото, но с повече злато и финтифлюшки — резултат не от естествено развитие и Ренесанс, а от грандомански амбиции да покажат за Запада, че имат повече злато и говорят френски по-добре. Провинциална парвенющина на забогатял варварин, по съвременната терминология.

          • 44. д. (4 октомври 2014 в 11:35)

            Та последно: Достоевски, Гогол, Пушкин са напудрено френско копие с немски орнаменти, така ли?

            • 45. Оня с коня (4 октомври 2014 в 11:55)

              Ами направи си труда да сравниш:

              * лириката на Пушкин к творчеството на който и да е от десетките английски, френски и немски поети романтици;

              * „Евгений Онегин“ с „Дон Жуан“ на Байрон;

              * „Борис Годунов“ с „Кромуел“ на В. Юго;

              * прозата на Гогол с Хофман и Хауф , от една страна, и Балзак и Стендал, от друга;

              * романите на Достоевски с романите на Юго, Флобер, Зола…

              И тогава може би (ала надали) ще осъзнаеш кое е оригинал и кое — имитация (подделка).

  • 47. Оня с кобилата (5 октомври 2014 в 13:05)

    Оня с коня е против всичко руско или подобно на руско, социалистическо и т.н. Няма смисъл да му се обръща внимание.

    • 48. notman (5 октомври 2014 в 16:14)

      Нека позная. Ти си за всичко руско или подобно на руско, социалистическо и т.н.

      Няма смисъл да ти се обръща внимание.

  • 49. Оня с кобилата (6 октомври 2014 в 09:52)

    Нотман, не позна, аз съм за всичко стойностно и против такива, които нападат нещо само защото е от една нация или идеология, която не харесват. Ако харесвам нещо руско или социалистическо, това не значи, че харесвам всичко руско и социалистическо или че съм против американското, европейското или несоциалистическото. Чаткаш ли?

    Но ти си като конския, чел съм те и в други теми, нападки до смърт дори ако нещо е само от нация, която е била социалистическа, не да има социалистически повеи.

    • 50. notman (6 октомври 2014 в 12:36)

      Ами не, не чаткам, оня с кобилата. То тук само ти ги чаткаш нещата, както изглежда, и само ти си за всичко стойностно. Вие ватниците всички до един сте такива.

      Все пак нека изредя няколко факта: социализмът в съвременния му вид възниква в Западна Европа, след това получава широка популярност в САЩ. Първото шествие на Първи май е в Чикаго. Маркс и Енгелс са германци.

      …Чаткаш ли?

  • 51. кокон (6 октомври 2014 в 20:58)

    Дааа, голяма патаклама за една наистина прекрасна книга. По-младите просто няма как да я разберат.

  • 52. нт (9 октомври 2014 в 12:29)

    Най-отблъскващото от всичко в тези коментари под Майстора и Маргарита е, че смрадливите рублояди, любители на всичко ’савецко’ се проявяват като защитници на автора — великият Булгаков, който ненавижда, сатиризира и презира комунизма; който е жертва на човеконенавистната система.

    Булгаков казва: „ръкописите не изгарят“, но историята постоянно се фалшифицира.

    Булгаков, Хармс и Маяковски са уникални.

    Много от другите са подражатели, колкото и да не ви се иска.

  • 53. Diavolo1899 (21 януари 2015 в 02:43)

    Прочетох книгата 2 пъти за година, за да се убедя, че съм пропуснал нещо ( стигнах до този извод, четейки мнения за книгата и мненията на критиците). Уви, нищо не бях пропуснал. Литературата е на едно средно ниво, книгата добре описва епохата, но дотам. Прекалено много измислици, един очерк от 20 страници щеше да свърши същата работа. При все, че съм прочел толкова книги, че ако ги наредиш една до друга ще стигнеш от единия до другия край на средно голям коридор и то няколко пъти, точно тази книга не ме впечатли с нищо.

  • 54. Коня на оня (4 март 2015 в 01:43)

    Като прочетох свещенните простотии на някой от коментиращите, неволно си спомних известната история за обущаря и художникът. „Обущари, не по-високо от обущата“! За плиткият ум дълбините винаги ще останат непознаваеми.

    • 55. Оня с коня (4 март 2015 в 01:51)

      И най-вече „свещеННи“! Нал’ тъй, коньо?

  • 56. Liliya.Tocheva (17 септември 2017 в 20:01)

    Булгаков е гений! Голямо въображение и талант. Трудни са за разбиране неговите книги от хора, които обичат да четат само любовни романи и разкази. Точно затова е уникален и не е за всеки, който познава буквите и може да чете.

  • 57. dorothz (5 ноември 2017 в 01:19), оценка: 6 от 6

    Най великолепният превод на български език на този шедьовър изобщо! Няма друг такъв! Респект!

    • 58. dorothz (5 ноември 2017 в 02:26), оценка: 6 от 6

      Вземам си думите назад ! Този превод тук се различава частично от този, който имам вкъщи. Последният е по-добър. Преводачът е един и същ. Както и да е.

  • 59. dorothz (11 ноември 2017 в 12:29), оценка: 6 от 6

    В бяло наметало с кървава подплата, с провлачена артилерийска походка, в ранна утрин на четиринадесетия ден от пролетния месец нисан в покритата колонада между двете крила на двореца на Ирод Велики излезе прокураторът на Юдея Пилат Понтийски.

    • 60. Наблюдател (12 ноември 2017 в 12:47)

      Походката е кавалерийск, няма как да е артилерийска — артилерия ще се появи след около 1500 години.

Пускане на нов коментар

Уважаеми посетители на сайта, всеки е добре дошъл да изкаже мнението си относно дадено произведение. Имайте предвид, че модераторите ще изтрият коментара или част от него, ако той съдържа обидни и груби нападки към другите, както и ако рекламира собствени възгледи, които не са в контекста на произведението. Ако сте съгласни с това условие, моля, продължете към изпращането на коментара си.

Задължително е попълването на всички полета, както и писането с кирилица. Коментарите с латиница най-вероятно ще бъдат изтрити.

Спазвайте елементарни правописни правила:

  • Започвайте изреченията с главна буква;
  • Оставяйте интервал след препинателния знак, а не преди него!
Разрешени са следните етикети
  • <em>
  • <strong>
Нов коментар