Читателски коментари (за „Клетниците “ от Виктор Юго)

Виктор Юго явно е изобретателя на лиричното отклонение. Романа има и доста силни моменти, но ако се ореже откъм лирични отклонения и се изчисти откъм наивитета щеше да бъде още по-силен. Мое мнение, мой вкус естествено. Безкрайното натякване колко добра тор са човешките фекалии лично на мен ми дойде в повече. Подробния план на парижката канализация сякаш на тоя човек пъпа му е хвърлян там също. Отклоненията му са серии от три изречения повтарящи една идея до припадък все едно читателя е малоумно добиче или автора се страхува, че важното му послание може да остане неразбрано. На моменти фабулата е ясна от километри, но той кръжи около нея многократно и изведнъж пуска бомбата, а читателят трябва да се прави на изненадан. Описанието на битките на Наполеон много ми прилича на тези от „Война и мир“. И двамата автори го раздават велики стратези ама пост фактум. Много позоваване на имена, идеи и събития, които за съвременния читател са непознати. Това е страшно досадно, все едно четеш бруталното родословие на хобитските родове от Властелина. Но Юго няма как да го кълнеш защото нещата са реални и са си били актуални за епохата. Книгата си е класика, но ако се направи качествено орязване би била много по-добра. Детската версия, която е качена тук отива в другата крайност, сбичкано повествование орязано откъм най-големите достойнства на подобни романи.