Бракоразводно дело. Съдията пита съпругата защо иска развод.
— Ами в началото на брака ни — отговаря тя — съпругът ми ме уважаваше всяка вечер. След това започна да ме уважава по два-три пъти седмично. После — по веднъж в месеца. А сега изобщо не ме уважава.
След това дават думата на адвоката на ответника.
— Господа съдии и съдебни заседатели! — започва той — Искам първо да ви се извиня, но след изложението на ищеца ми е трудно да използвам общоприетото обръщение „Уважаеми господа съдии и съдебни заседатели“…
В този контекст:
Очевидно не особено уважаема госпожо,
Ако имахте поне една трета от акъла, за който претендирате, нито ежедневието Ви щеше да бъде тежко, нито щеше да Ви се налага да четете писани на конвейер розови романчета, за да избягате от реалността на собствения си мизерен и нещастен живот. Любовните романи в литературата са аналог на чалгата в музиката, на латино-сапунките в киното и на абстракционизма в изобразителното изкуство — низък, пошъл, елементарен и посредствен комерс, създаден единствено да носи приходи на автора си и предназначен за консумация от индивиди с двуцифрено IQ. Може би фактът, че изобщо четете, макар и розови романчета и използвате само по една нецензурна дума в изречение Ви е създал репутация на изявена интелектуалка в кварталната чалготека. Но, повярвайте ми, разликата между коментираната тук книга и „Пътеводителя…“, който цитирате, въпреки че едва ли сте го чела, е като между поредния хит на Азис и произведение на Арво Парт.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.