Уважаема госпожо!
Последният параграф от постинга Ви ме впечатли. Приемам Вашето признание за искреност и затова отстъпвам крачка назад. В конкретния случай реагирах на Вашето твърдение за „рицарския кодекс“ на „някогашните мъже“ като за несъмнен исторически факт. Уви, добре съм запознат с историческите реалности… Образите на „рицарите на бял кон“ и всеотдайните „дами на сърцето“ са само красив блян, фикция, непостижим идеал — и през Средновековието, и в наши дни, а и за в бъдеще. Остава само депресивното всекидневие, борбата с вятърните мелници на безразличието… и напразните опити за ескейпизъм…
Препоръчвам Ви повече разходки на чист въздух. И поглеждайте от време на време на север — гледките на „другия бряг“ могат да бъдат и красиви.
С уважение: Кретенът с коня (може би бял)
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.