Читателски коментари

Книга, която те грабва от началото до края.

В тази книга нещо ме раздразни, не можах да я дочета… Далозите ми се сториха елентарни и объркващи. Главната героиня продължи да си измисля, въпреки че представената причина ми се стори не толкова сериозна за да го прави.

„Война и мир“ да се чете от децата наравно с „Маугли“ и „Том Сойер“? Чак толкова занимателна тя не е, а и като цяло не е писана за деца. Аз и като средношколец не можах да я издържа, чак след доста години, всъщност наскоро, я прочетох до край. Опита от казармата ми помогна да оценя реализма на Толстой, той е воювал в Кримската война и познава абсурдите на армейския живот и психика.

Масонските забежки на Пиер Безухов пък хич не са за деца, или пък развратния живот на доста народ от аристокрацията описан в романа. Единствено Наполеон е описан нереалистично, като абсурдния гений на злото, сякаш е толкова трудно да се разбере от анализа на всички други герои, че и той като тях е роб на страстите си. Вместо това Толстой говори отвисоко за обективните закони на историята, само че кой знае защо романа завършва съвсем неочаквано, на половин дума, преди разгрома на декабристите, явно не му се е говорило за последствията от законите на историята когато са приложени към Русия. Признавам че не е лесно да се завърши един голям роман, няма как естествено да се прекъсне потока на живота. Марк Твен в края на „Том Сойер“ обсъжда тази трудност и избира да спре с щастлив край, после обаче решава да продължи с „Хъкълбери Фин“, където най-после завършва с каламбур, в шегите той е майстор, а така историята завършва като виц.

Какво да добавя след всички коментари… Книгата просто те всмуква, завърта те в центробежните си вихри и…още замаян и без дъх от водовъртежите, те изхвърля на последната страница. Познавате това тъжно чувство, краят на книга, която ви е държала :-)

Хубава книга, написана от душа. Личи, че е дебют, но идеята е силна. Напомни ми за усещането от първия прочит на " Да убиеш присмехулник" в детството ми. Усещане за тъга, и гняв. Още една книга, към която ще се върна след време.

Лично на мен книгата ми допадна много. Хареса ми диалога между героите, самите описания. Според мен това не е традиционната любовна история, която разказва за девойка и момък, тук има, лично според мен, една по-сложна любовна развръзка. Прочетете я! Лично аз я препоръчвам!

Много се смях! Забавно, но и романтично. Ще търся и друго от авторката.

Хубава, интересна, но имаше места където малко ми се губеше смисъла — сякаш липсваха редове. Сексуалните сцени бяха силни

Много интересен сюжет, заслужава да се прочете. Оценка 6

Наташа,

чудесно е че пишете на български, но голяма ’манджа с грозде’ сте забъркали.

Вижте Ремарк, вместо да четете Толстой шести път.

2. abby771 написа:

Не е лоша историйката,нещо различно поне от това досега където съм чела.Само така и не разбрах какви му бяха очите на този „сладур“,в началото бяха зелени,после кафяви,след това сиво-сини и накрая кехлибарени?!Иначе се чете на един дъх.

’Където’, докато ходех на училище беше май обстоятелствено пояснение за място. Или греша?

Това с ’на единия дъх’ мода ли е или нещо женско?

’щото аз гледам да чета такива книги, дето всяка дума да ми носи удоволствие и да искам да спра и да я видя пак.

Сорри за грешките. Война и мир като МИР в заглавието не е състоянието на държава без воени действия. Мир-народ на староруски. И оттам- този роман-одна страна, в която можеш да влезнеш по всяко време. И да се потопиш в общуването с прекрасни живи хора. Четох този роман 5 пъти, и ще чета още. Това е като да се връщаш след долго пътуване при най-близките хора. Този, който не е чел този роман-пропуснал нещо изключително важно в своя живот. Сергей Михалков, известен детски писател отишел в едно училище на среща с учениците. Попитал ги „Челили ли сте Маугли?“, Децата се развикали -„НЕ“. Чели ли сте „Том Соер?“ Децата се развикали „Не“. Чели ли сте „Война и мир“. Децата още понависоко се развикали „НЕ-Е-Е“. И тогава Михалков произнес гениална Фраза. Той казал „Колко сте щастливи. Аз прочетох всички тези книги. И ви завиждам, че това огромно удоволствие на вас още ви предстои. Няма други книги, които могат да дадат подобно удоволствие. Аз вече получих това, но на вас ще ви предстои“

Не е лоша историйката,нещо различно поне от това досега където съм чела.Само така и не разбрах какви му бяха очите на този „сладур“,в началото бяха зелени,после кафяви,след това сиво-сини и накрая кехлибарени?!Иначе се чете на един дъх.

Това е една от любимите ми книги. Много харесвам стила на авторката. Книгата е забавна и в същото време те държи в напрежение до самия край.

Докато четях книгата се чувствах толкова уютно, че не исках никога да свършва.Отдавна не бях попадала на такава книга.

Нормална книга с лошото момче с тъмно минало и доброто момиче, които се влюбват взаимно един в друг. Въпреки многото такива книги спадащи към този сценарии всека една се отличава от другата по някакъв начин, зависи и от човека. По принцип не харесвам такива неща, но харесвам този тип книги точно защото са нереалистични, не заради любовта която винаги присъства в книгата, но и заради тези свръхестествени неща, любовта в книгите е сладка, защото се привързваш към героите. Ако сте фен на този тип книги и филми, според мен си заслужава да прочете тази книга.

Книгата е приятна за четене; кратка при това. Не е надживяла времето си; но пък ми беше интересно да се запозная с история вълнувала предните поколения на хартия и екран!

Не ми е любима, но книгата е хубава.

Изключителна!!!

Много приятна книга за индианци. Малко подробна на някои места, но е добра.