Квартеронката от Майн Рид
Много хубава книга! Смесицата от романтика, история и приключение я прави страхотна. Няма по-добро от класическото.
Еманципирана магия от Тери Пратчет
Добре дошла във фен клуба на Тери Пратчет! Завиждам Ви за всички книги, които ще откриете тепърва :-) Дори когато само си мисля за него, душата ми се усмихва като Чешърския котарак. Той, милият, ме разплака един единствен път — когато Смърт си го прибра…
Братята с лъвски сърца от Астрид Линдгрен
Книгата е въздействаща и с ясно послание за вечната борба между Доброто и Злото, което е изключително полезно не само за децата, но и за родителите. Винаги съм я харесвала наред с много други приказки и приказни истории, като на Братя Грим , Ханс Кристиян Андерсен.
Седем синове от Лили Сейнт Джърмейн
Току-що приключих с четенето и определено мога да кажа, че книгата не ми хареса. Изключително вулгарна и брутална. Трябва да не си нормална /пиша „нормална“, защото става въпрос за жена/, за да отидеш и да се предложиш сама на виновника за бруталното ти изнасилване и отгоре на всичко да изпитваш и удоволствие, докато правиш секс с него!?!?!
За превода мога да кажа, че е добър, но пък чак перфектен… След като на няколко места ми беше трудно да разбера смисъла на написанато и ми се изгуби логическата връзка, не бих могла да кажа, че е перфектен.
По-скоро бих казала — поздравления за търпението и желанието да преведете книгата, а както разбирам от коментара ви и останалите.
Сега разбирам откъде Дж. К. Роулинг е черпила вдъхновение за Хари Потър. Късно открих този автор. Пренебрегвах книгите му години наред, съвсем сигурна ,че няма да понеса поредица измишльотини. Но то и в любовта е така- откриваш бавно, постепенно, всекидневно и завинаги , а после се влюбваш.
Отначало бях скептична, недоверчива. После се зачетох в " Дребния волен народ" … и не успях да се откъсна от книгите на Пратчет.
„Задълбаваш в работата и рано или късно тя също задълбава в теб. Смърт бе отдавна запленен от хората, но изследването никога не е едностранно занимание. Някой би могъл да си прекара живота, като наблюдава личния живот на елементарните частици, а накрая изведнъж открива, че е в състояние или да знае кой е, или да осъзнава къде се намира, но не и двете неща едновременно.“ ( Дядо Прас)
Такъв си е Тери Пратчет. Докато четеш съвсем незначителното му повествование и се щураш между ордата от герои, едно или две изречения ще изскочат от редовете и ще те застрелят от упор , ама така, че дълго не знаеш дали да продължиш или да изпаднеш ступор.
А когато затвориш страниците, не помниш нито Тифани, нито Смърт, нито другите надничащи от кориците. Но помниш и знаеш, че в какафонията от препинателни знаци на ежедневието е много важно да откриеш своя алеф
и да си останеш Антропоморфна Персонификация, която може би си има малко понятие от вещерство или магия.
Степфордските съпруги от Айра Левин
Ех тази холивудска нагласа за хепи енд! :)
В крайна сметка нищо не се разбра. Какъв е смисълът тогава от такива книги?
Любов и омраза от Бевърли Бартън
Книга, която те грабва от началото до края.
Дамата на Лайън от Джули Гарууд
В тази книга нещо ме раздразни, не можах да я дочета… Далозите ми се сториха елентарни и объркващи. Главната героиня продължи да си измисля, въпреки че представената причина ми се стори не толкова сериозна за да го прави.
Война и мир от Лев Толстой
„Война и мир“ да се чете от децата наравно с „Маугли“ и „Том Сойер“? Чак толкова занимателна тя не е, а и като цяло не е писана за деца. Аз и като средношколец не можах да я издържа, чак след доста години, всъщност наскоро, я прочетох до край. Опита от казармата ми помогна да оценя реализма на Толстой, той е воювал в Кримската война и познава абсурдите на армейския живот и психика.
Масонските забежки на Пиер Безухов пък хич не са за деца, или пък развратния живот на доста народ от аристокрацията описан в романа. Единствено Наполеон е описан нереалистично, като абсурдния гений на злото, сякаш е толкова трудно да се разбере от анализа на всички други герои, че и той като тях е роб на страстите си. Вместо това Толстой говори отвисоко за обективните закони на историята, само че кой знае защо романа завършва съвсем неочаквано, на половин дума, преди разгрома на декабристите, явно не му се е говорило за последствията от законите на историята когато са приложени към Русия. Признавам че не е лесно да се завърши един голям роман, няма как естествено да се прекъсне потока на живота. Марк Твен в края на „Том Сойер“ обсъжда тази трудност и избира да спре с щастлив край, после обаче решава да продължи с „Хъкълбери Фин“, където най-после завършва с каламбур, в шегите той е майстор, а така историята завършва като виц.
Шантарам от Грегъри Дейвид Робъртс
Какво да добавя след всички коментари… Книгата просто те всмуква, завърта те в центробежните си вихри и…още замаян и без дъх от водовъртежите, те изхвърля на последната страница. Познавате това тъжно чувство, краят на книга, която ви е държала :-)
Слугинята от Катрин Стокет
Хубава книга, написана от душа. Личи, че е дебют, но идеята е силна. Напомни ми за усещането от първия прочит на " Да убиеш присмехулник" в детството ми. Усещане за тъга, и гняв. Още една книга, към която ще се върна след време.
Воалът на нощта от Лидия Джойс
Лично на мен книгата ми допадна много. Хареса ми диалога между героите, самите описания. Според мен това не е традиционната любовна история, която разказва за девойка и момък, тук има, лично според мен, една по-сложна любовна развръзка. Прочетете я! Лично аз я препоръчвам!
Шаферки от Джейн Костело
Много се смях! Забавно, но и романтично. Ще търся и друго от авторката.
Внимавай в картинката от Кристина Дод
Хубава, интересна, но имаше места където малко ми се губеше смисъла — сякаш липсваха редове. Сексуалните сцени бяха силни
Безмълвно от Барбара Фрийти
Много интересен сюжет, заслужава да се прочете. Оценка 6
Наташа,
чудесно е че пишете на български, но голяма ’манджа с грозде’ сте забъркали.
Вижте Ремарк, вместо да четете Толстой шести път.
Романтична развръзка от Вики Люис Томпсън
2. abby771 написа:
Не е лоша историйката,нещо различно поне от това досега където съм чела.Само така и не разбрах какви му бяха очите на този „сладур“,в началото бяха зелени,после кафяви,след това сиво-сини и накрая кехлибарени?!Иначе се чете на един дъх.
’Където’, докато ходех на училище беше май обстоятелствено пояснение за място. Или греша?
Това с ’на единия дъх’ мода ли е или нещо женско?
’щото аз гледам да чета такива книги, дето всяка дума да ми носи удоволствие и да искам да спра и да я видя пак.
Сорри за грешките. Война и мир като МИР в заглавието не е състоянието на държава без воени действия. Мир-народ на староруски. И оттам- този роман-одна страна, в която можеш да влезнеш по всяко време. И да се потопиш в общуването с прекрасни живи хора. Четох този роман 5 пъти, и ще чета още. Това е като да се връщаш след долго пътуване при най-близките хора. Този, който не е чел този роман-пропуснал нещо изключително важно в своя живот. Сергей Михалков, известен детски писател отишел в едно училище на среща с учениците. Попитал ги „Челили ли сте Маугли?“, Децата се развикали -„НЕ“. Чели ли сте „Том Соер?“ Децата се развикали „Не“. Чели ли сте „Война и мир“. Децата още понависоко се развикали „НЕ-Е-Е“. И тогава Михалков произнес гениална Фраза. Той казал „Колко сте щастливи. Аз прочетох всички тези книги. И ви завиждам, че това огромно удоволствие на вас още ви предстои. Няма други книги, които могат да дадат подобно удоволствие. Аз вече получих това, но на вас ще ви предстои“
Читателски коментари