Читателски коментари (за „Еманципирана магия “ от Тери Пратчет)

  • 1. Galimundi (10 декември 2009 в 22:29)

    Четете и се забавлявайте, за нас с Dave беше удоволствие да работим за Вас.

    • 2. SecondShoe (11 декември 2009 в 00:48), оценка: 6 от 6

      Браво на вас! Тази книга е една от първите, които четох на Пратчет и е страхотна. Всеки любител на фентъзито трябва да я прочете няколко пъти :) .

  • 3. Петков (22 юли 2010 в 17:48)

    Ти прочети Морт да видиш за какво става въпрос :)

  • 4. piosh (17 октомври 2012 в 12:12), оценка: 4 от 6

    Превода ме дразни. Вероятно свикнах с преводача на „Вещици в чужбина“ и „Посестрими в занаята“. Баба Вихронрав просто не е същата! Започнах да чета и се отказах след една страница.

    • 5. :) (18 октомври 2012 в 23:08)

      Баба Вихронрав не е същата защото в тази книга е първата за вещици и още не са оформени образите им , това всъщност не е Баба Вихронрав която е в другите книги.

      • 7. Грибо (4 октомври 2013 в 08:11)

        Книгата е чудесна, но превода е под всякаква критика!

        Кривунци! Другият превод е в пъти по добър.

        „Комедия на положенията“??- Ситуационна комедия, е имал предвид чичко Тери, но откъде ти толкова акъл. Планината Рамтоп??? — Овнерог звучи смислово добре на български, и е измислено от чудесен преводач на книги от поредицата.

        А баба Вихронрав и в тази книга си е себе си, но по млада, и по весела ;-)

        Айде със здраве!

  • 6. fantasyholic (20 януари 2013 в 21:09)

    Страхотна!!

  • 8. Весо (19 март 2015 в 11:18)

    Преводачът/преводачката има съществен проблем в различаването на силиция и силикона. ( Което пък говори за маса други общообразователни пропуски. В тоя ред на мисли — Не, Луната не е по-близо от Лондон, въпреки че се вижда с нощем с просто око.)

    Много е трудно да заблудкавиш Тери Прачет.

    Той/тя почти е успял(а)

    • 9. гост (19 март 2015 в 20:10)

      https://translate.google.com/#bg/en/%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B9

      • 10. fata_morgana (20 март 2015 в 00:10)

        https://translate.google.com/#bg/en/%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD

        SILICONE (СИЛИКОН)

        Not to be confused with the chemical element SILICON. (Да не се бърка с химическия елемент СИЛИЦИЙ)

        Silicones are polymers that include any inert, synthetic compound made up of repeating units of siloxane, which is a functional group of two silicon atoms and one oxygen atom frequently combined with carbon and/ or hydrogen.

        ;-)

        • 11. гост (20 март 2015 в 07:33)

          Силикона е силициев, но силиция не е силиконен ;)

          • 12. fata_morgana (20 март 2015 в 21:24)

            Но това не значи, че трябва да се бъркат понятията. Дори и да има в себе си две атома силиций, силокона не е химически елемент, а изкуствено създаден полимер. ;-)

            Така че, това не дава право на преводачката (която се предполага, че е професионалист, след като превежда за издателство) да допуска такива, меко казано, тъпи грешки.

            • 13. Същият онзи (20 март 2015 в 21:30)

              Не стреляйте по ИК „Вузев“! Те толкова си могат… :D

  • 14. krivoshapkova (24 март 2015 в 15:16)

    Сега разбирам откъде Дж. К. Роулинг е черпила вдъхновение за Хари Потър. Късно открих този автор. Пренебрегвах книгите му години наред, съвсем сигурна ,че няма да понеса поредица измишльотини. Но то и в любовта е така- откриваш бавно, постепенно, всекидневно и завинаги , а после се влюбваш.

    Отначало бях скептична, недоверчива. После се зачетох в " Дребния волен народ" … и не успях да се откъсна от книгите на Пратчет.

    „Задълбаваш в работата и рано или късно тя също задълбава в теб. Смърт бе отдавна запленен от хората, но изследването никога не е едностранно занимание. Някой би могъл да си прекара живота, като наблюдава личния живот на елементарните частици, а накрая изведнъж открива, че е в състояние или да знае кой е, или да осъзнава къде се намира, но не и двете неща едновременно.“ ( Дядо Прас)

    Такъв си е Тери Пратчет. Докато четеш съвсем незначителното му повествование и се щураш между ордата от герои, едно или две изречения ще изскочат от редовете и ще те застрелят от упор , ама така, че дълго не знаеш дали да продължиш или да изпаднеш ступор.

    А когато затвориш страниците, не помниш нито Тифани, нито Смърт, нито другите надничащи от кориците. Но помниш и знаеш, че в какафонията от препинателни знаци на ежедневието е много важно да откриеш своя алеф

    и да си останеш Антропоморфна Персонификация, която може би си има малко понятие от вещерство или магия.

    • 15. Asi (24 март 2015 в 20:32), оценка: 5 от 6

      Добре дошла във фен клуба на Тери Пратчет! Завиждам Ви за всички книги, които ще откриете тепърва :-) Дори когато само си мисля за него, душата ми се усмихва като Чешърския котарак. Той, милият, ме разплака един единствен път — когато Смърт си го прибра…

  • 16. Vanila (20 април 2015 в 17:31)

    Здравейте на всички,

    надявам се да не прозвучи непочтително към преводачите и да ме извинявате за клачианския, но…каж-го-де…"Лошият Задник" фигурира навсякъде другаде в книгите за Вещиците от Ланкър като „Скапан Гъз“, а такова чудо като „баба Уедъруекс“ не се среща другаде освен тук — навсякъде е баба Вихронрав. Също така, градът май е „Охлюън“, а планините не са „Рамтоп“, а Овнегор. Дали пък няма да е по-добре, ако са коригирани, така че да отговарят на превода в другите книги? Разбира се, с благословията на преводачите и останалите читатели и фенове на сър Пратчет :)

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.