Читателски коментари

Ако още не сте прочели книгата, четете моя коментар на своя отговорност!

…

Не мога, не мога, НЕ МОГА да повярвам, че според мнозинството читатели това е едно от най-добрите криминалета писани някога, а според някои дори най-доброто!

Неправдоподобностите започнаха още след първото убийство, а след третото някъде вече бях толкова разочарован, че дочетох книгата единствено от любопитство дали нещата ще останат толкова плоски до самия край!

Хайде стига — десет, ок — девет човека, достатъчно умни да извършат убийство и да се измъкнат безнаказано, изведнъж се оказват в капан с явна заплаха за живота им и просто си се размотават из къщата и острова, докато не измрат всичките…

— никой не предлага да погребат умрелите, а си ги държат ей така по стаите, въпреки че броят им расте!

— никой (дори и жените!!!) не го е страх да спи сам нощем и не се сеща, че убиецът може да има втори ключ за всяка врата или просто да влезе през прозореца и да ги очисти, докат си хъркат, без никой да чуе нищо!

— никой не се сети, че в такава ситуация единственият им шанс да оживеят е да останат заедно, да спят на смени и да се пазят едни други, да не оставят никого сам и т.н.

Няма никакъв смисъл да губя време и да препрочитам книгата само за да вадя неправдоподобности, но съм сигурен, че бих събрал поне няколко страници такива, ако се хвана да го правя!

Това е първото крими, което чета и кълна се нищо друго от А. Кристи няма да пипна, но от огромно любопитство и желание за сравнение ще прочета нещо на Чандлър като най-вероятно ще е „The Big Sleep“, който е издаден през същата 1939г., ако не се лъжа!

Настръхнах, докато четях финала..

Според Коельо това е красива приказка, която е разширил до повест. Това си личи по много белези, така всякаква връзка с реалността е избегната. Както във всяка приказка и тук всеки може да намери дълбок смисъл, плитък смисъл, или никакъв смисъл, а друг може да хареса доколко увлекално е разказана. Приказките са нужни и като развлечение, и като повод за размисъл, често те са незабравими именно поради опростеното изразяване на житейски истини. Все пак за пътеводител в живота не стават, а и нямат такива цели.

Хареса ми само първата част. Останалите са посредствени.

И на мен много ми хареса, общо взето героите си бяха верни един на друг. Прочетох я без излишна скука.

„Не разбирам как има хора, които са безразлични към това произведение.“

Лиа, ще опитам да ви предложа отговор на този въпрос-възклицание.

Ще използвам още едно изречение от вашият коментар за целта: „Това е една от най-интересните и емоционални творби, които съм чела.“

Допускам че един читател би окачествил първият български роман като ’най-интересна и емоционална творба’ само ако не е чел много други книги и не познава много други автори.

Критериите са ’шедьовър’, предполагам, са разтегливи, но вероятно с напредване на възрастта и запознанството с повече представители на световната литература, шедьовърския блясък, който днес виждате в настоящето произведение ще поизбледнее и „Под игото“ ще заеме полагащото му се място и във вашата класация. Единствената стойност на книгата е хронологично-историческа.

Преди да започна да чета романа си мислех, че ще ми бъде много безинтересен и скучен. Оказа се обаче точно обратното! Това е една от най-интересните и емоционални творби, които съм чела. Изпитах силни чувства, а на последните две глави дори плаках! Невероятно въздействие ! Не разбирам как има хора, които са безразлични към това произведение. Според мен ,,Под игото" е един шедьовър !

Страхотна, има и филм по нея! :)

С нетърпение очаквам и втората книга на г- жа Рачева — „Буквар по педагогика“

Хареса ми.

Сладурска, забавна и лесна за четене.

Много сладка, забавна книга.

Смяла съм се със сълзи, няма такава книга.

Много свежо книжле, но това е типично за Софи Кинсела. Начинът и на изразяване, на писане мноооооооого ми допада.

Страхотна книга, невероятна, забавна и смешна. Чак ме е яд, че я прочетох, това беше последната книга от Софи Кинсела, а сега какво?

Невероятно сладка книга, прочетох я на един дъх, а след това всичко останало от Софи Кинсела. Много забавни всичките и книги. За жалост свършиха…

Доста странна книга, не мога да кажа, че съм във възторг. Прочетох я, защото я започнах, а не съм свикнала да не завършвам нещата …

До тук прочетох доста противоречиви коментари за тази книга. Струва ми се, че всеки е прав за себе си. Просто хората са различни. И IQ-то им е различно. Някои потъваме в размисли за екзистенциалния абсурд, когато чуем теоремата на Гьодел за непълнота. Други са щастливи, че са успели да решат самостоятелно система от две уравнения с две неизвестни. Някои се наслаждаваме на Арво Парт и Ян Гарбарек. За други музиката започва с Еминем и завършва с Глория, Преслава и Десислава. Не е реално да очакваме, че всички могат да схванат метафизиката на качеството в романите на Робърт Пърсиг. Или да оценят по достойнство трактата за същността на феномена „религия“, скрит под забавната фабула в „Малки богове“ на Тери Пратчет. Така че няма смисъл да обясняваме каквото и да е на почитателите на Паулу Коелю. Или да им се присмиваме. Можем само да ги съжаляваме. Ако бяха в състояние дори за миг да осъзнаят каква огромна част от достиженията на човешкия разум е недостъпна за тях, те най-вероятно биха се самоубили…

Фен преводът на втората книга от поредицата „Шпиони на Короната“ е завършен и в момента е в процес на редакция. Ще бъде готов, когато бъде готов ;-) Моля имайте търпение, всички доброволци, занимаващи се с фен преводи, отделят от свободното си време, за да може да се радваме ние — читателите.

Много приятна книга.Разтоварваща!Красива любов!!!