Читателски коментари

Норбеков не е глупак, той е обикновен шарлатанин с купени дипломи. Това с упражненията помага за намаляване на диоптрите, но само частично. Освен това ефектът е временен. Ако наистина искате да си възстановете зрението, по-добре се насочете към научно обосновани методи. Информацията е преведена на български и достъпна на http://zrenieto.net

Аргументи?

Бездарна.

За конференцията в Техеран не си ли чувал? Там Сталин е достатъчно ясен.

Невероятна !

Поемата е чудесна, а преводът не само е звучен и изискан като всички преводи на Киплинг от Медникаров, ами е и много близък по дух и музикалност до оригиналния текст.

Защо след мнението на Фракс все още някой пише. Разбирам феновете на Коелю, а Коельо, да продължават.

Рядко са хората, които отправят взор към себе; които се гледат от трето лице; които се анализират и критикуват; които се усъвършенстват и рафинират. По-лесно е да защитаваш своите недъзи и лоши вкусове. Боли, когато разбереш, че си бил в автосугестия и че нещата, които харесваш не струват и пр. Самоосъзнатостта е нещо трудно достижимо. А това клише, че всички имат различни вкусове, е добър защитен механизъм, който те предпазва от истината — че нямаш вкус, или поне добър. Но нали знаете, че почти всички защитни механизми вредят на човека — може би изключение прави сублимацията.

Живи и здрави, пийнете нещо и ’ич не му мислете за вкусовите си предпочитания (или за душевната си извисеност).

Брей, не само дефинирате кое е красиво и кое не е, ами и намирате релативизъм у другите, които имат друг избор на красиво. Ако наистина търсите красивото, нямате ли по-добра фраза за оценка от „нескопосно каканижене“? Коельо може да ви помогне в това, прочетете пак повестта, четенето понякога е по-трудно от писането.

Хареса ми. Голяма прилика със „Сто години самота“ на Габриел Гарсия Маркес като стил -хиперболи, метафори, мистицизъм.

Прочетох „Нощ в Лисабон“ отново след повече от 20 години.

Удивително е колко добре бях запомнил сюжета.

Удивително е колко много са се променили очакванията и изискванията ми за тези години.

По скалата ’Ремарк’ това е от най-слабите книги. Действието и историята са запомнящи се; всичко останало, което прави Ремарк, Ремарк, просто липсва.

Добрата на пръв поглед идея за рамка — история в историята — е капан, в който авторът е попаднал и от който не е успял да се избави.

Винаги остава въпросът: Какво се е случвало точно тогава в живота на писателя? Защо се е получило така?

Ако за пръв път посягате към този автор, вземете „Триумфалната арка“, а „Нощ в Лисабон“ оставете последна.

Според П. Коелю може да е всичко. Иска му се.

Само дето не е.

Красиви приказки са тези на О. Уайлд, В. Хауф, Х. К. Андерсен, някой си Сент Екс.., и дори Каралийчев.

А това тук е нескопосно каканижене и всичките ви уж релативистични фрази, дг, не струват нищо, щото нямат връзка с ’произведението’ на П. Коелю.

А. Кристи е просто забавна. Приемайте я леко и с усмивка.

Чандлър играе в съвършено друга категория — тази на истинските писатели* — стилист оставил отпечатък далеч по-дълбок от това, което би следвало да се очаква от pulp и hard-boiled.

___

* имам пред вид разделението на literary fiction и genre fiction в западната литература

Ооо много ме зарадва :). Благодарна съм и ще имам търпение къде ще ида ;D

Наистина забавно четиво. Тази психоложка е пълна скръб! Направо ме разбива със своите „спец. псих. способи — кимане с глава, etc.“

Книгата е страхотна! А по отношение на коментарите — различните мнения просто разкриват различни парчета от общата картина. Например abv123 възприема определението „красиви, но празни рози“ като крайно и ограничено заключение (и наистина би могло да е такова; не бих могла със сигурност да знам какво значение точно е вложил авторът), докато за мен те са „красиви, но празни“ не защото са такива сами по себе си, а защото Малкия принц не е вложил нищо от своето същество в тях, той обича своята роза, защото и е дарил време и любов. Това е светът, пречупен през собствената му призма, не абсолютен критерий за света като цяло. Това беше кратък пример за гледните точки, от които единствено обидите са ми неприятни. :)

ОПера „Евгений онегин“. говарят си двама души. Единият пита други — и все пак за какво се разква в този „Онегин“?

— В началото ще я отблъсне той, а накрая ще го отблъсне тя. Между всичок това има някакъв концерт.

аз си спомням че за първи път я четох в сп."Дъга". бяха използвали картинките на една руска анимация — Цал Салтан — и бяха направили чудесен превод.

В Vbox7 има и анимацията, по която е рисуван комикс-варианта в сп."Дъга" и игралния филм.

Не е написано в коя книга е включен разказът , нито може да се намери сред произведенията на Едгар Алан По. Може да се намери само като се въведе заглавието в търсачката. Според мен тази грешка трябва да се поправи.

Големият сън е много добра книга има и филм сХъмфри Богарт и Лорен Бакол в главните роли.Романите на Мики Спилейн с МайкХамър също са хубави.

Засега ти си единственият,който е разбрал,че книгата е уйдурдисана и нагласена.