Читателски коментари

Да! И при мен е така и да има правописни грешки

Много ми хареса. Все пак е от Иван Вазов написал е невероятни творби като:

Свободата на България и борбата за постигането ѝ

Любовта към рода и родината

Преклонение пред природните красоти на България

Защита и утвърждаване на българското

Геройските победи и позорните поражения

Апатията на Европа към България и проблемите ѝ

Социалната и морална нищета („Елате ни вижте!“)

Безразличието на българските управници

Пукнах се от смях все пак е от Бай Ганьо известен е с неговите шеги… Все пак е от Алеко Константинов

Аз да питам. САЩ, Англия и Франция, целият демократичен и некомунистически запад, не е ли знаел за това, че Сталин бил искал да напада Германия? Защо те помогнаха на вероломния комунизъм да превземе половин Европа, и по линия на ленд-лиза му доставяха ресурси, като по този начин не само осуетиха справедливата (профилактично отечествена) война, водена от Германия, ами дадоха на комунизма източноевропейските държави?

Суворов твърди, че Хитлер бил де факто спонсориран с технически ресурс от СССР. Ама тя икономиката на комунистическа сталинова Русия била много мощна, бе. И ние не сме знаели явно до сега, че комунистическия икономически модел е толкова успешен.

Другото, дето не ми е ясно, е как така Русия да е виновна за подпалването на Втората световна, при положение, че тя е заложена още с Версайския мирен договор, който не е писан от Русия, нито пък от Германия, а е писан от САЩ и Англия, където е било бъкано от интернационални евреи, до такава степен, че някакъв френски вестник написал за американската делегация „кошер делегация“?

И сега на базата на някакви секретни документи, дето привилегирования Суворов бил само имал достъп, на нас ни казват, някакви факти. А каква е гаранцията, че утре, някой друг Суворов няма да ни извади други факти, до които отново само той има достъп и с които да ни докаже обратното на това, което казва Суворов?

Разбирам авторското решение пълното развитие на крими историята да не завърши с нещо като „лошия го осъдиха и влезе в затвора“.

Нямаше да е реалистично.

Но ми липсваше бягството от реалостта, въпреки че основната история се разви и приключи красиво.

Много я харесвам тази книга.В моята лична класация тя е на първо място от цялата поредица.

Още едно произведение Извън обикновените измерения за Трагичност!

Ъъ това ли бе книгата от Жил Верн, толкова кратка, няма ли някакво чродължение?

Раздвоена съм.Хем ми хареса ,хем не… Не знам каква оценка да дам?!? Странна книга, в сравнение с останалите книги на Кони Мейсън, които съм прочела. Главният герой просто е меко казано ненаситен… види ли жена-веднага готов. Героинята … нямам думи просто.За да не издавам съдържанието , ще се огранича с това. Но все пак за феновете на жанра ще кажа , че си заслужава да се прочете,защото е различна!

За които не са разбрали още новината, вече може да откриете тук и втората част на романа http://chitanka.info/text/29259-nepoiskano-dobro-ii. В която ви очакват доста изненади и обрати

От книгите, който се четат на един дъх! Страхотна!!!!!

Божидар Димитров успорва „митовете“ в българската история с помоща на различни исторически факти и в същото време прави изводи за каква е „истинската“ история, базирани на тези факти.

Аз не съм историк и не мога да дам академична оценка за това до колко тези факти са достоверни и до колко твърденията му са правилни, но според това което съм чел като любител на историята от други източници мисля, че фактите звучат правдоподобни, а също и някои от твърденията му са убедителни или поне интересни.

Но всичко това е силно подкопано от простия, разговорен език и прибързаните и агресивни изявления които авторът прави на много места, а също така и самоувереността с която прави изводи, които не са подкрепени от достатъчно информация, че да са повече от спекулации. До края на книгата сериозно се съмнявах във възможностите му да произведе трезва и безпристрастна оценка на каквато и да е тема.

В крайна сметка книгата, от части, предоставя интересна информация за всеки мит и си струва прочитането, стига предубеденият, досадно самоуверен и на моменти агресивен тон на авторът да могат да бъдат превъзмогнати.

Книгата много ми харесва горещо я препоръчвам . Тя е първа от трилогията Лъки, Чейс, Сейдж

Книгата много ми харесва прочетете я .

И аз преживях същото, когато прочетох Еврипидовата „Медея“ за първи път. Хора, прочетете я!

Xаpеcва ми,пpепopъчвам.

Едно класическо произведение с Вечните въпроси, които то поставя!

Едно потресаващо произведение, а разтърсването след неговото прочитане е трудно съпоставимо с нещо познато!

Страхотна е !

Г. Марков е добър писател, но животът не е само добра литература, има много други описания и измерители, които или не са му били известни, или не е искал да се занимава с тях по времето когато е писал „Репортажите“. Минаха доста години и времето когато ги слушахме по Свободна Европа и после ги четяхме издадени, мина отдавна. Най-лошото е, че Г. Марков не е с нас и не може да отрази новото, което научихме през тези години, а то съвсем не е в полза нито на соца, нито на драматичния период след него, който не бих нарекъл „демокрация“. През този период не се изявиха добри писатели, способни да направят това, няма съвременен Д. Димов с нов „Тютюн“, няма и аналог на Г. Марков, има посредствени таланти работещи по дребни теми. Вероятно не им достига интереса и любовта към съвременниците си. А епохата сега е критична, тя е прекалено наситена с консуматизъм и информация, за да има достатъчно по брой мислещи хора да видят ясно какво всъщност се случва и да могат да го покажат художествено.