Ако още не сте прочели книгата, четете моя коментар на своя отговорност!
…
Не мога, не мога, НЕ МОГА да повярвам, че според мнозинството читатели това е едно от най-добрите криминалета писани някога, а според някои дори най-доброто!
Неправдоподобностите започнаха още след първото убийство, а след третото някъде вече бях толкова разочарован, че дочетох книгата единствено от любопитство дали нещата ще останат толкова плоски до самия край!
Хайде стига — десет, ок — девет човека, достатъчно умни да извършат убийство и да се измъкнат безнаказано, изведнъж се оказват в капан с явна заплаха за живота им и просто си се размотават из къщата и острова, докато не измрат всичките…
— никой не предлага да погребат умрелите, а си ги държат ей така по стаите, въпреки че броят им расте!
— никой (дори и жените!!!) не го е страх да спи сам нощем и не се сеща, че убиецът може да има втори ключ за всяка врата или просто да влезе през прозореца и да ги очисти, докат си хъркат, без никой да чуе нищо!
— никой не се сети, че в такава ситуация единственият им шанс да оживеят е да останат заедно, да спят на смени и да се пазят едни други, да не оставят никого сам и т.н.
Няма никакъв смисъл да губя време и да препрочитам книгата само за да вадя неправдоподобности, но съм сигурен, че бих събрал поне няколко страници такива, ако се хвана да го правя!
Това е първото крими, което чета и кълна се нищо друго от А. Кристи няма да пипна, но от огромно любопитство и желание за сравнение ще прочета нещо на Чандлър като най-вероятно ще е „The Big Sleep“, който е издаден през същата 1939г., ако не се лъжа!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.