Читателски коментари

Всеки българин се нуждае да прочете Репортажите на Георги Марков и да размисли дали иска да бъде от хората, които категорично отказват да приемат компромис между собствената си съвест и обществената мръсотия, или като пресметливите кариеристи, безочливи и неграмотни позьори и страхопъзльовци. Когато Георги Марков беше убит, бях доста млада, но усещах, че е бил убит, защото е бил неудобен на „някого“. Макар и млада аз се възмущавах от неграмитността, простащината, цинизма и безкруполността на комунизма. До много изводи бях стигнала. За всеки здравомислещ човек беше ясно " що за система" е комунизмът. Но страхът бе всаден като масова психоза, която продължава и до днес. Ако Българинът Георги Марков дръзна да изяви истината на бял свят, макар и да заплати с живота си, то ние не я ли виждахме? Не я ли виждаме и сега. Един цял народ трябва ли да се страхува от малкото пресметливи кариеристи, безочливи позьори и страхопъзльовци, заемащи мястото на достойни лидери с чест и достойнство, на хора които категорично отказват да приемат компромис между собствената си съвест и обществената мръсотия. Крайно време е да се отърсим от страха и съмненията и да изправим виновниците, безкруполните съсипници и продажници на Българския народ и на Българската държава. Всички лакеи на Русия, или на САЩ, или на която и да била чужда манипулация нямат място в България. Трябва да им бъде потърсена сметка и да върнат заграбеното с нечестие. Единственото добро място за тях е доживотен затвор. За тези, които са безмилостни към собствения си народ, не трябва да има милост. Българският народ трябва да се прекланя само пред Правдата и Свободата.

Това е чудесно :) Снощи докато ти пиша видях, че „Тухли“ на Данияр Сугралинов има ново, разширено и допълнено издание от миналата година, известно като „Тухли 2.0“ (втора версия). Авторът съветва читатели, които не са чели първоначалния вариант да започнат направо този. За съжаление успях да го намеря само в .PDF и .DjVu формати по руските тракери. Поиграх си няколко часа, конвертирах го в .FB2, оправих линковете към бележките под линия и го качих ето тук. Линкът ще бъде активен до 25.10.2015г.

Благодаря.Харесва ми да чета на руски

Предния коментар съм го писал все едно аз :) Разликата е, че прочетох първо тази и тя ме запали по фантастиката и този тип книги, след това прочетох Дюн.

Но със сигурност е книга която трябва да се прочете !

Така. Прочетох вече чудесните мнения преди мене, и ако не бях прочел и книгата, щях да остана с впечатлението, че тя наистина си заслужава. Може би всички други са прави и само аз да греша, но моето мнение малко се различава от общия тон. А именно: за мен книгата („Испанска Балада“) е почти пълен боклук. Издадена масово през 80-те, тя чисто и просто обслужва един непретенциозен литературен вкус. Тя просто не би заслужавала и коментар, ако не се намираше по рафтовете на почти всяка домашна библиотека и ако не примамваше с една много интересна историческа тема — като „Спартак“ на Рафаело Джованьоли. Приликите с книгите от поредицата „Класика за деца и юноши“ обаче бързо свършват дотук. Все едно самият евреин-лихвар от романа се е захванал покрай сметките да напише и книга. Вярно: темата, съдържаща библейски реминисценции и все пак исторически достоверна (става въпрос за влюбването на краля на Испания в една еврейска девойка ((евреите и тогава не се ползвали с особена репутация в обществото, въпреки приличното си финансово положение)) на фона на героичния период на Реконквиста или отвоюването на Испания от маврите) — си е много интересна сама по себе си. Главните герои — и те изглеждат като живи хора. Повествованието обаче куца — и то здраво. И не само тук. Другата му книга за Гойя така и не изтърпях да я прочета докрая — и директно я изпратих на село да не ми заема само място. Горкият човек! (този Лион за-фамилията-родителите-са-ми-виновни) Толкова е интелигентен, културен, добронамерен и подреден. И безнадеждно посредствен. Ето какво се получава, когато човек с потенциал на преводач, получи възможност да се изявява като автор. Все едно шофьор от градския транспорт да седне в болида на Шумахер. Хората, които не са много навътре в автомобилните спортове, ще си кажат, че добре се справя. Истинските фенове, обаче, ще си закрият очите да не гледат. И след като този счетоводител-станал-автор ме мъчи толкова дълги часове, понеже не ми се искаше да прекъсвам историята, въпреки мъчителното повествование, че и до днес го помня, след толкова години (прочетох я някъде на границата на хилядолетията +/- някоя и друга петилетка), то сега чувствам истинско облекчение и благодарност към Съдбата, че получих на свой ред тази възможност да заявя в прав текст в публичното пространство какво мисля за него. Вчера гледах Джеймс Мей и Джеръми Кларксън да представят „Най-лошите коли в историята на света“ (в предаването си „Топ Гиър“) и в момента се чувствам точно по същия начин.

Тази книжка стоеше на нашата библиотека по Татово време, но чак тук я прочетох, задължително четиво.Любимата на канас юбиги Аспарух не се е казвала Пагане, но това име се е наложило покрай Вера Мутафчиева.

Много, много ми хареса. Прекрасна любовна история — една от най-хубавите, които съм чела.

Благодаря за усилията по оформянето и публикуването на книгата! Според мен 2034 не е на нивото на 2033, даже е значително отстъпление.

Страхотна книга

Снощи я довърших,страхотна е!Чете се на един дъх!

Достатъчно наивна книжка с елементи на състрадание и опит за любовни сцени.

Благодаря, Ния :) А да препоръчам книги… хммм… Този въпрос е от по-трудните, както би казал Уен Вечно изненадания ;) Добре, ще се опитам все пак.

Ако търсиш приложна психотерапия в литературна форма, подобна на обсъжданата книга, но несравнимо по-реалистично и забавно написана, бих ти препоръчал „Тухли“ на Данияр Сугралинов. За съжаление е достъпна само на руски. Може да бъде прочетена online ето тук или свалена заедно с още две произведения на същия автор от тук (след безплатна регистрация в тракера).

Ако те интересува защо понякога хората имат нужда от психотерапия и какви са алтернативите, може би ще намериш най-точните отговори в книгите на Ерих Берн и по-точно — „Игрите, които играят хората“ и „Хората, които играят игри“ (също само на руски). Ако не си запозната с психологията като цяло, „Фантастичните победи на модерната психология“ на Пиер Дако (независимо от гръмкото си и претенциозно заглавие) ми се струва едно добро начало.

А ако ти се чете просто нещо на тема живота, вселената и всичко останало, освен Тери Пратчет и Дъглас Адамс, освен „Митът за Сизиф“ на Камю и „Погнусата“ на Сартр бих препоръчал „Животът. Начин на употреба“ на Жорж Перек. Една книга-пъзел, в която вместо картинки сглобяваш от отделни разпокъсани фрагменти човешки личности и съдби.

72F е 22C, а не 40C, както е написано в бележката под линия.

Книгата е интересна. Заслужава си да се прочете

Много съм впечатлена от тази книга! Ще я помня с години! :)

За първи път чета книга в която кулминацията е 2/3 от цялото съдържание . Ролинс разказва така образно и умело, че по едно време се усетих уморена от това да си представям толкова екшън и напрежение. Прекрасна книга, страхотна фантазия и стил на писане. Би било чудесно, ако се екранизира.

Наистина, могат да се намерят доста кусури на поредицата — идеализираните положителни герои, тъпите лоши, разни нереалистични военни действия, като да речем Калан гола язди кон насред стотици врагове и трепе наред :):) Но въпреки това аз много харесвам книгите на автора, защото мисля, че между често фантастичните песонажи и действия има положени добри послания и едното от тях е да се опитваме да постъпваме правилно като хора към другите хора. А и когато писателя твори увлекателно, толкова по — добре. Не казвам, че Гудкайнд е най — добрия, всеки приличен творец в писането си има някакъв стил. Далеч съм и от мисълта да го сравнявам с Толкин или Урсула Ле Гуин, не виждам смисъл, но определено когато чета книгите му се вълнувам приятно, което за този жанр ми е достатъчно.

Страхотна книга!Увлекателна и грабваща те от първия ред!

Коментарът на Валка, който имах нещастието да видя, е доказателство за това как когато сочим с пръст, винаги има 3 свити към нас. ’Да мислиш като мъдрец, но да се изразяваш като обикновен човек’ е част от огромното интелектуално наследство, което ни оставя Аристотел, и мисъл, която Валери Петров с удоволствие прилага в целия си творчески път. Да достигаш великите красоти на света и да си в състояние да ги предадеш на хората около себе си е дарба само на най-изящните умове. Така че коментарът на учениците не е толкова изненадващ като се има предвид правописа на ’Валка’.

Както винаги съм без думи ,чета може би за трети път поредицата за Филип Мърсър но не ми е омръзнала.Препоръчвам всички книги на автора !Благодарности на екипа на Читанка ! Страхотни сте !!!