Книгата е чудесна, с удоволствие я препрочетох .Сега открих много нови неща в нея, отколкото преди 25 години. Дано в днешното време намери читателите си, според мен е задължителна за прочит . Преводът на Владимир Мусаков е невероятен!
Невроятна е. Любима ми е от много, много години.
Бих я препрочела с удоволствие, също ми е много любима. Жалко, че няма и „Гоя“ в електронен вариант.
Този роман е страхотен! Чела съм го преди близо 40 години, но още помня някои случки описани в него! За нещастие, дадох книгата на някого и той „забрави“ да ми я върне! Жалко, че не е преиздаван този роман в последните години, защото според мен той би намерил свойте читатели?!
Така. Прочетох вече чудесните мнения преди мене, и ако не бях прочел и книгата, щях да остана с впечатлението, че тя наистина си заслужава. Може би всички други са прави и само аз да греша, но моето мнение малко се различава от общия тон. А именно: за мен книгата („Испанска Балада“) е почти пълен боклук. Издадена масово през 80-те, тя чисто и просто обслужва един непретенциозен литературен вкус. Тя просто не би заслужавала и коментар, ако не се намираше по рафтовете на почти всяка домашна библиотека и ако не примамваше с една много интересна историческа тема — като „Спартак“ на Рафаело Джованьоли. Приликите с книгите от поредицата „Класика за деца и юноши“ обаче бързо свършват дотук. Все едно самият евреин-лихвар от романа се е захванал покрай сметките да напише и книга. Вярно: темата, съдържаща библейски реминисценции и все пак исторически достоверна (става въпрос за влюбването на краля на Испания в една еврейска девойка ((евреите и тогава не се ползвали с особена репутация в обществото, въпреки приличното си финансово положение)) на фона на героичния период на Реконквиста или отвоюването на Испания от маврите) — си е много интересна сама по себе си. Главните герои — и те изглеждат като живи хора. Повествованието обаче куца — и то здраво. И не само тук. Другата му книга за Гойя така и не изтърпях да я прочета докрая — и директно я изпратих на село да не ми заема само място. Горкият човек! (този Лион за-фамилията-родителите-са-ми-виновни) Толкова е интелигентен, културен, добронамерен и подреден. И безнадеждно посредствен. Ето какво се получава, когато човек с потенциал на преводач, получи възможност да се изявява като автор. Все едно шофьор от градския транспорт да седне в болида на Шумахер. Хората, които не са много навътре в автомобилните спортове, ще си кажат, че добре се справя. Истинските фенове, обаче, ще си закрият очите да не гледат. И след като този счетоводител-станал-автор ме мъчи толкова дълги часове, понеже не ми се искаше да прекъсвам историята, въпреки мъчителното повествование, че и до днес го помня, след толкова години (прочетох я някъде на границата на хилядолетията +/- някоя и друга петилетка), то сега чувствам истинско облекчение и благодарност към Съдбата, че получих на свой ред тази възможност да заявя в прав текст в публичното пространство какво мисля за него. Вчера гледах Джеймс Мей и Джеръми Кларксън да представят „Най-лошите коли в историята на света“ (в предаването си „Топ Гиър“) и в момента се чувствам точно по същия начин.
Не съм чел книгата но мисля че всеки има право на мнение но съм против това някои да се изказва така за автора на книгата, като не познава цялостното му творчество.
Според моето скромно мнение за да говориш за творбата на даден писател трябва да опознаеш цялостното му творчество защото когато човек пише или иска да напише дадена статия или книга той трябва да е пробвал няколко пъти докато изпод перото му не излезе литературен бисер.
Приемам, че този коментар се отнася за моята критика.
Отговорът ми е следния: да, напълно съм съгласен. Ако изкажеш свое мнение за книга, след като си я прочел — това е добре; ако си чел и други книги на автора и можеш да направиш съпоставка с останалите — това е още по-добре.
Проблемът е, че съм чел донякъде и „Гойя“ — пак от същия автор, но тя беше дори по-слаба и от „Испанска балада“. Оттам-нататък да взема да се запознавам и с останалото му творчество — няма да ми стигнат навярно и хиляда живота, ако взема да се запознавам цялостно с всеки посредствен автор, издаден в България. А и не мисля, че реално си заслужава да му се отделя чак толкова време, дори и да живеехме вечно.
Явно този човек първо трябва да се докаже като преводач и после да вдига летвата и да се опитва като писател (даже не бих го и коментирал, ако не бяха толкова положителни предните коментари). Има бисери не само на писатели, но и на преводачи: Константин Величков, Асен Разцветников, Цеко Торбов, Валери Петров, Йордан Милев са хора, които заслужават признание. Тяхната роля спрямо класиците е също толкова важна, колкото тази на Джон Уотсън за Шерлок Холмс.
Аз, например, и за преводач не съм дорасъл, но се старая да пиша правилни, уместни и качествени коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.