Читателски коментари (за „Испанска балада “ от Лион Фойхтвангер)

Така. Прочетох вече чудесните мнения преди мене, и ако не бях прочел и книгата, щях да остана с впечатлението, че тя наистина си заслужава. Може би всички други са прави и само аз да греша, но моето мнение малко се различава от общия тон. А именно: за мен книгата („Испанска Балада“) е почти пълен боклук. Издадена масово през 80-те, тя чисто и просто обслужва един непретенциозен литературен вкус. Тя просто не би заслужавала и коментар, ако не се намираше по рафтовете на почти всяка домашна библиотека и ако не примамваше с една много интересна историческа тема — като „Спартак“ на Рафаело Джованьоли. Приликите с книгите от поредицата „Класика за деца и юноши“ обаче бързо свършват дотук. Все едно самият евреин-лихвар от романа се е захванал покрай сметките да напише и книга. Вярно: темата, съдържаща библейски реминисценции и все пак исторически достоверна (става въпрос за влюбването на краля на Испания в една еврейска девойка ((евреите и тогава не се ползвали с особена репутация в обществото, въпреки приличното си финансово положение)) на фона на героичния период на Реконквиста или отвоюването на Испания от маврите) — си е много интересна сама по себе си. Главните герои — и те изглеждат като живи хора. Повествованието обаче куца — и то здраво. И не само тук. Другата му книга за Гойя така и не изтърпях да я прочета докрая — и директно я изпратих на село да не ми заема само място. Горкият човек! (този Лион за-фамилията-родителите-са-ми-виновни) Толкова е интелигентен, културен, добронамерен и подреден. И безнадеждно посредствен. Ето какво се получава, когато човек с потенциал на преводач, получи възможност да се изявява като автор. Все едно шофьор от градския транспорт да седне в болида на Шумахер. Хората, които не са много навътре в автомобилните спортове, ще си кажат, че добре се справя. Истинските фенове, обаче, ще си закрият очите да не гледат. И след като този счетоводител-станал-автор ме мъчи толкова дълги часове, понеже не ми се искаше да прекъсвам историята, въпреки мъчителното повествование, че и до днес го помня, след толкова години (прочетох я някъде на границата на хилядолетията +/- някоя и друга петилетка), то сега чувствам истинско облекчение и благодарност към Съдбата, че получих на свой ред тази възможност да заявя в прав текст в публичното пространство какво мисля за него. Вчера гледах Джеймс Мей и Джеръми Кларксън да представят „Най-лошите коли в историята на света“ (в предаването си „Топ Гиър“) и в момента се чувствам точно по същия начин.