Читателски коментари

’Неразбираемостта’ на творбата може би идва и от неспособната ръка, която ни я е предала. На моменти човек, ще се опита да дешифрира значението на текста, но ,уви, in vain. Моят съвет към онези, които изпитват затруднение с разбирането на съдържанието (и то с право!) е да намерят превода на Гео Милев.

Браво Фракс!Чудесен и точен коментар!Поздравления!Моля Ви,препоръчайте ми книги!

Въобще не ми хареса… Скучна банална история, крайно безинтересни герои, силно ограничен речников запас (Допускам, че може да се дължи на превода.) и предвидим финал. Давам толкова ниска оценка, защото очакванията ми бяха твърде завишени и очаквах наистина много повече от произведението.

Безспорно, електронната читанка е истинско бижу за хора с любов/интерес към литературата. За мен беше абсолютна досада, че известно време сайта ви не можеше да се ползва, но за щастие Acta est fabula. Продължавайте да го подържате и макар трудът ви да е мълчалива ’сериозна отговорност’, той е преди всичко необходимост; както изкуството и красотата са необходимост за колективното човешко съзнание. И ако някога все пак умората и монотонността започнат да надделяват у вас и да ви изпълват със съмнение, онзи мрак античен- „mon doute, amas de nuit ancienne“, си спомнете пак за Валери и неговите думи: ’’Без поезията светът на човеците би останал без звук’’:

не го оставайте без звук!

Тука става дума за литература, ако търсиш реализъм иди и чети енсиклопедии. А може и да се гръмнеш с измисленият пистолет.

Литературата е за всеки и всеки я вижда по свой собствен начин. Аз оценява произведението като достойни и поучително. Вие можете да не сте съгласни с мен но това няма да промени нито моето мнение за книгата, нито начина по които тя ме е докоснала по време на четенето ѝ. Не смятам обаче за необходимо да се правят необосновани предположение за човек на базата на един коментар. Моите музикални, литературни, политически и културни предпочитание не са обект на разискване в книгата и затова ще се огранича до това, че за мен историята, героите и особено начина на изказ на автора ме докосната емоционално!

Приказката е раздута и натъкмена изкуствено да представи моменти от едно източно окултно учение.

Има доста по-добри приказки, а който се интересува от езотерика направо да чете оригиналните източници.

Според мен би била интересна на хора, които не са чели много качествена литература или за първи път чуват за езотеричните истории.

Просто не е на достатъчно високо литературно ниво и става прехвалена.

Забележителни са и опитите за защита на книгата от почитателите и, които по-скоро и правят антиреклама.

Много ми хареса книгата. Не бих определила главната героиня като инат, а просто човек с принципи. Определено си заслужава отделеното време.

Определено ми хареса и този роман интересн и завладяващ, въпреки че „Влюбен до безумие“ си ми остава фаворит мога да кажа че, и двата романа са много добри. Харесва ми стила на писане на тази авторка, жалко че няма повече нейни книги качени тук във сайта на читанка, бих ги прочела с удоволствие! Оценка 6 от 6

Да, прекрасна, поучителна и красива история. Но само ако:

— сте на възраст под 6 години

и/или

— повечето от любимите ви музикални изпълнители имат само едно име

и/или

— четете и харесвате Паулу Коелю

и/или

— сте професионален фотомодел/манекен

и/или

— имате законно право да се кандидатирате за президент на САЩ.

Ако нито едно от изброените по-горе не се отнася за Вас, най-вероятно книгата ще ви се стори отблъскващо блудкава, невероятно наивна, с изсмукан от пръстите сюжет, в който действащите лица имат убедителност на персонажи от комикс. В нея ще срещнете митологични същества като:

— честни и безкористни преуспели адвокати, които даряват безвъзмездно бъбреците си на бедни свои приятели;

— богати плейбои, които за един месец се влюбват в копането на дупки с кирка в камениста земя на четири часа полет с реактивен самолет от най-близкия бар;

— мултимилиардери, които създават фондации не с цел да избягнат плащането на данък наследство, а като начин безкористно да вършат добро и да пръскат парите си, помагайки на бедните;

… и още много, много митологични същества, при четенето на историите за които инстинктивно посягате към аптечката в търсене на антиеметик. Или, ако сте по-чувствителна натура, механично започвате да лентовате пълнителя на любимия си ГШ-18, след което подпирате замислено чело в дулото, а палецът Ви нежно започва да обира мекия спусък…

Наистина невероятна книга,която те кара не само да се замислиш за житейските ценности ,но и за смисъла на човешкото същесвуване.

Хареса ми.Препоръчвам я. 5/6

Лека книжка, в стил фантастичен трилър, с елементи на екшън.Става за убиване на една-две вечери.

Прекрасна, поучителна и красива история.

Книгата ехубава, историята поучителна. Странна е слабата й оценка.

Книгата е забележителна и безпристрастна, за разлика от творенията на нашите историци и археолози.

В българските трудове винаги напира ефтинчьоз патриотизъм, и желанието да сме първи или най-големи.

Очевидно е едно — с идването на славяни и прабългари в материалния и духовен живот в тази област, наричава България стават катастрофални промени. Градоустройството и крепостното строителство западат, почти всико построено остава на ниво „суха зидария“ и градоплет векове. Край огромните римски градове се строят землянки и поставят шатри. Грамадните постройки се използват за материал, а новите създадени с този материал са жалки.Монументалното строителство практически замира, или е на крайно примитивно ниво. Даже строителството на църкви никога не достига мащаба и красотата на римските базилики, съществуващи преди официалното покръстване. Домашният бит е крайно примитивен, изчезва прекрасната гръко-римска керамика, изчезват красивите украшения, домашната посуда е примитивна и груба, и така почти до освобождението ни в 1978г. Изчезва металната домашна посуда, красиви ножове, прибори и др.Този тотален примитивизъм, липсата на цивилизация, която е невъзможна без традициите на оседналия живот, не издава ли номадския произход на прабългарите, съчетан и с ниското материално ниво на славяните? Очевадна е разликата в цивилизацията и достиженията на народите, които трайно и дълго живеят на едно място, и развиват занаяти и умения, постоянно надграждат достигнатото, и тези които имат номадски начин на живот, основното в който е търсенето на нови пасища и ловни територии.

Да, Георги, да.

Не допусках че изобщо бих казал нещо за „Бяла приказка“, след предишните коментари, а и след като дългогодишното ми участие в този сайт започна да изглежда като някаква сериозна отговорност, но ето че вашето мнение ме окуражи.

Така се случи че това беше първата книга, която прочетох самостоятелно скоро след като бях научил буквите. Вероятно съвсем новото първо издание през ’78-а; при това в Африка. Снегът беше нещо невиждано и великолепните илюстрации ме привлякоха към тънката книжка голям формат, която мой току-що пристигнал приятел беше донесъл със себе си (заедно с новината за наскоро излезлия филм „Междузвездни войни“).

Четох цял ден и за пръв път в живота ми времето престана да съществува, за пръв път забравих да се храня.

Вероятно още тогава съм усетил това че в тази приказка има нещо повече от това, което разбирам, макар повечето думи да ги знаех. Вероятно още тогава съм изпитал ’меланхолия’, каквото и да значи това — меланхолията процеждаща се между редовете почти като стелеща се мъгла. Блус.

Чудя се понякога, „Бяла приказка“ ли е шедьовърът на Валери Петров или превода на приказките на Киплинг. Най-вероятно е „Бяла приказка“.

Ето заради това:

…Нито звън на шейна,

преболява, нали?

Останало е в мен като ’тихият пролетен дъжд’ на Лилиев за винаги — от другата страна на екватора и меридиана — дори когато мисля и говоря дни наред на друг език…

Книгата е страхотна ,заслужава си да се прочете . Силно я препоръчвам на читателите .

И порастваш, и се връщаш пак към ’’Бялата приказка’’, и се намираш със все същата невинна устичка, извита в усмивка…. и разбрал защо сврачето казва Nevermore, защо онези редове не са за ’дечица или пък малки еленчета’ вдигаш глава: Все същата стая, пак същата вечер, а толкова различни.

Според мен, най-добрата книга на Томас Харис. Благодаря ви много, от години се надявах някой да я качи!