Читателски коментари

Както винаги сюжетите във книгите на Джудит Макнот са много интригуващи, спициялно в тази книга историята беше доста разтегната. Във началото най-вече първите трйсетина глави, имаше доста неща които можеха да бъдат спестени на читателя и самото действие да бъде по динамично. Като цяло ми хареса, след като имах търпението да я прочета до края, но определено не е най- доброто от авторката! Оценка 5 от 6

Не успя да ме впечатли . Не ми хареса.

Изисква се странна нагласа да продължиш след трета глава (виж списъка горе).

Разкошна книга! Има и филм по нея.

Приятна е слабо казано.Чете се изключително лесно,не натоварва и те завладява.

Много добре написана книга. Завладяващ разказ с криминална история.

Книгата е великолепна,наистина е страшно забавна,но същевременно засяга много човешки взаимоотношения в любовта и във семейството,заслужава си!!!

Добра си е книжката за разтоварване даже на места доста смях падна. Лека и неангажираща история.

Като дете обожавах тази книга чела съм я стотици пъти и иваниге мие било забавно с приключенията на Патиланчо и дружина, винаги съм се възхищавала на изобретателността им и способността им да се забавляват във всяка ситуация, нещо което все по — малко деца в наши дни правят покрай смарфоните и таблетите, които родителите им купуват. Онзи ден без да искам отвоно я изрових и си я припомних. Сюжетът се върти около игрите на децата и най — вече в правенето на бели и последствията от това. Именно това е частта от книгата, която ме възмущава. Почти всяка случка завършва с това как баба Цоцолана после " налага едно хубаво " децата за наказание. Има някои глави, които са направо страховити например в "Какво чудо стана " баба Цоцолана праща Патилнчо да и донесе мазилото против бръчките и си свиди да запали свещ и праща за крема в тъмното, а той по погрешка и дава боя за обувки. Последствията за него после баба му го налага с чехъл по дупето и после по него не остава и здраво място, при положение, че вината е нейна, а не негова. " Тя ме сграбчи здраво с чехъла заудря " Или пък други случаи, в които децата стават червени като бабата само, защото са се засмяли или горкия Патиланчо пак е бит без да е виновен заради козела. Или пък случая където бабата не им дава да излазат и да играят и ги набива после, защото са нарушили правилата. Точно на тази част винаги съм се възмущавала и продължавам да се възмущавам не смятам, че децата трябва да се наказват и възпитават с бой и с такава системна жестокост каквато проявава бабата всеки ден към тях. Хубаво нека ги накаже за белите, но не е нужно това всеки път да става с бой. В "Емил от Льонеберия "например главният герой го наказват затворен за известно време, докато си помисли какво е направил, но никога не му посягат. Признавам книгата е забавна, но насилието към деца в нея поне според мен е в повече. И не само към деца, но и към животните споменава се кака бабата често бие котарака си например "Гърбеца му баба често попримазва, но той и натупан юнак се показва ".

В края Стас е в орбитална станция. За да освободят местната цивилизация от присъствието си, земляните са напуснали планетата, а и там, горе, се занимават и с изучаване на охранителния спътник на Странниците, докато Малчугана си седи долу на планетата. Така че няма как да си играят както преди. „Щурец край огнището“ е просто израз, употребяван от загиналите родители на момчето, който той е чувал като бебе, но го помни, благодарение на феноменалната си модифицирана физиология. Основната работа на Стас вече е да осигурява връзката между Малчугана и земните хора.

напротив книгата е създадена основно на митологията — някъде другаде има едно царство което се създава от нашите умове. Когато хората измислят лъжи то се унищожава, а когато изслят красиви приказки то се разстраства. Всичко истории на земята имат своя първо образ във фантазия — Атрею — АТрей, Кентавъра Хирон — Кентавъра Кайрон, Оракула и Сфинкса също са взети от древногръцката митология, а втората част залага на средновековието — Спасителя и неговата магарица, Тримата рицари, Крал АРтур с неговия меч, Вещицата (Ксайде — Моргана), и т.н.Дори образа на Господин Кореандер се покрива със Стареца. А В Месечка Баситян търси уизгубената си майка.

велика. и всяка глава завършва с думите „но това е друга приказка и тя ще бъде разказана друг път…“

Това е много хубаво стихотворение и искам да благодаря на Ботев за тази творба.

Давам й 6, въпреки че не ме изненада с нищо книгата. Но все пак се забавлявах доста. Горкото бебе, което ще има за майка Беки Б.

Още една от прекрасните творби на братата Стругацки. Но не за това пиша коментара си. Някой би ли могъл да ми обясни смисъла на края :

’’— Слушай, Стас, хубаво би било да си поиграем сега. Нали?

— Да — отговарям аз. — Няма да е лошо.

— Щурец край огнището — казва той и известно време мълчи.

Чакам.

— Добре — проговаря бодро Малчугана. — Хайде тогава пак да поговорим. Хайде?

— Разбира се — казвам. — Хайде. "

Какъв е смисълът на ’’щурец край огнището’ -явно не мога да си спомня къде другаде в творбата се споменаваха тези думи или е нешо свързано с руската култура. Дали края иска да внуши, че на момчето е забранено повече да играе със земляните заради последвалия инцидент с наблюдателната камера от чуждата цивилизация или момчето само се ограничава и го е страх да играе заради противоречията и последващото вътрешно раздвоение и терзание, породени от двойнствената му природа ? Или смисълът е съвършено различен ?

Благодаря за отговорите предварително.

Случи ми се да надникна в тази книга: софтпорно в османски декор. Ако ви се чете интригантски исторически роман, по-добре пробвайте с „Аз, Клавдий“:) Това тук е пълна чалга.

За мен Сергей Лукяненко е един от най-добите световни фантасти. Всичките му произведения са много добре написани, с много интрига и с едно действително ВЕЛИКО въображение. Прочетете ги- няма да съжалявате.

Една от най-забавните книги ,които съм чел.

Харесвам коментарите на Марина_Г. Точни, стегнати и прецизни.

И аз това се питах-кой всъщност е Шенкт.