Читателски коментари

Поставяте оценките преди разбирането на причините и природата на нещата. Това определено е по-лесно, както е по-лесно да намериш технически грешки при писането, отколкото сам да напишеш нещо смислено. Вярно е, че романът не е лесен, но всеки избира какво да чете. Щом се чете и се мисли много неща се разкриват, но аз не мога да отделя повече време за обяснения.

Страхотна, напрегната и изпълнена с действие. Не можах да я оставя.

„Не мисли.Чувствай!“ Много страст, желание и емоция. Прочетох я без да паемам дъх, защото с всяко вдишване имах чувството, че ще пропусна поглед или целувка на Джес и Ариел. Заслужава си ! Четете!!!

„Първият Закон“, „Отмъщенитео на Монца“ и „Герои“ на Абъркромби

„Вещерът“ — Сапковски

И за къде без „Хрониките на Амбър“…

Много еротика и секс.Прочетох книгата в автобуса когато пътувах за Германия ,и през цялото време ми беше неудобно .

Толкова секс ми дойде в повече но определено ще прочета и другите книги от поредицата."Но у дома".

Пичове,

Извинявам се за репликата в дискусията Ви, обаче не мога да се сдържа…

иСкреност, а не изкреност

съчуВствие, а не съчуствие

отчуждение, а не отчуждаване

Не иде реч за имотни сделки все пак… :)

Прочети и аз какво написах. Мьорсо не е Разколников защото въпреки освободен от моралността на обществото, той е освободен и от всякаква емпатия, която може да му придаде някакви човешки черти. Той не просто не прояви съчуствие — той прояви агресия, извърши убийство и въпреки това не можеше да проумее нередността на ситуацията. Иронията беше, че не бяха отнетите човешки животи, от което се интересуваше съдебната система,а неговата неспособност да се защити по въпроса и да прояви някакви наченки на нормалност. Ненормалността биваше атакувана от обществото и наркая беше унищожена — все едно здрав организъм заличава микроб.

Интересно ми е, че ти така пишеш за „безучастния съсед“, неутралният нито враг, нито приятел, че все едно защитаваш тази позиция. Това честно казано звучи като свръхегоизъм. Пък и съгласи се, че всеки има право на избор и не е нужно да си в обществото, за да си изживееш живота. Но когато избереш обществото, малко или много си въвлечен в обществените връзки и трябва да се съобразяваш с тях. Ако искаш да избягаваш от тях — хващаш гората и забравяш за задълженията, които имаш.

Добре, Ангеле! Благодаря! Ще ги прочета.

Вълнуваща и напрегната история, държи в напрежение до края. Определено ми хареса! Оценка 5 от 6

Това за мен е една от най-добрите творби на Кинг… Една „разходка“ из дебрите на човешкото съзнание, и то дълга…

Непривързването не е отчуждаване, както неутралния не ни е нито враг, нито приятел. Той просто присъства, „съществува“, като безучастен съсед. Той има правото на това и свободата да не прояви съчувствие към страданието както и да няма желание да го причинява. По тази причина той е обективен наблюдател и изглежда странен за тези, които са взели една или друга страна, изглежда неморален за тях, защото е лишен от чувствата и оценките им, каквото всъщност е определението за безпристрастието. Такива хора като героя в повечето случаи се прикриват и са внимателни във връзките си. Тук обаче героя вместо това е решил да бъде директен и пределно искрен, което безспорно е опасно за него в един свят на емоционално ангажирани хора. Мисля че авторът е решил да покаже тази крайна ситуация, защото всеки човек в някаква ситуация е бил непривързван и е бил обвиняван за това, после се е научил да се прикрива за да оцелее социално. Това прикриване се учи още в детството и става една социална мимикрия, но все пак тя ангажира човека чрез принадлежността и облагите които осигурява. При героя тя липства и той не желае нито принадлежността, нито облагите които носи, дори когато това струва оцеляването му в заобикалящия го свят. И все пак той не се стреми към друг свят, нито към някакви абстрактни идеи за света или за себе си. Затова няма паралел с Достоевски, нито героя има идеите и оценките на Разколников, нито Мари е Соня Мармеладова, страданието е показано явно само с нещастния съсед и болното му куче, мизерия липства. Това всъщност прави романа доста реалистичен за ситуацията в сегашното консумативно общество.

Прочети Меча на Истината, с една дума интересна поредица и най важното дълга! Има достатъчно магия, щипка любов между Ричарт и Калан и много приключения! Последната книга ще те накара да направиш дълъг размисъл( поне така беше при мен)! Действието се развива поне 2 години в времето! Поредицата е цяла! Придворният убиец! — интересна поредица! Мъглороден — друг тип магия. Патрулите — прилича на фентъзи сериал дълга поредица, млко неизпипана! И една наистина дълга поредица Колелото на времето! Велико фентъзи !

Здравейте! Можете ли да ми препоръчате някакво фентъи, ама да не е Властелина или Песен за огън и лед, че тях съм ги чел. Благодаря за вниманието!

Нов съм във фентъзи жанра и си търся нещо интересно за четене. Можете ли да ми помогнете? Обаче да не бъде някое деъско фентъзи или Властелина, или Песен за огън и лед, защото тях съм ги чел. Благодаря за вниманието!

Здравейте! Нов съм във фентъзи жанра и търся нещо интересно за четене. Можете ли да ми помогнете? Обаче да не е някое детско фентъзи. Искам нещо като за по-възрастни. И също така ДА НЕ БЪДЕ Властелинът на пръстените (или някоя друга книга на Толкин) или Песен за огън и лед, защото тях съм ги чел. Благодаря за вниманието!

Недобре написана (или преведена) според мен. На доста места се чудех кой какво казва или какво мисли. Не ми стана ясно и как се обърнаха чувствата на главните герои както се казва за една нощ. Общо взето повърхностна книжка, липсваха силните страсти, интересните обрати и силата на любовта

Донякъде ми се струва, че разбирам забележката ти. И все пак Мьорсо е чужд на обществото и моралните му устои, без Камю да уточнява дали той все пак има „родина“. В този смисъл извънземният би било също добро заглавие, но по онова време мисля, че е нямало подобно понятие.

Отделно си мисля, че той не е положителен герой, който получава свободата си чрез отърсване от моралните устои на обществото. Той по-скоро е една парадигма за обществото. Човек, който не би трябвало да съществува с подобен запас от добродетели. Накрая получава нещо като просвещение за живота и смъртта, но това все пак не го прави положителен герой. Не се отъждествява с Разколников да речем, въпреки че Камю настоява, че той е Христосов герой.

Много хубава книга. Първи сблъсък с Пелевин и определено ме жегна. Богат вътрешен свят с отявлен уклон към източния мистицизъм. Но вместо да го пресъздава по един пасивен начин, авторът се нахвърля върху темата по особено експресивен начин, постоянно съчетаващ минало и настоящо, наркотици и философски размисли, неверотни случки с прозаични размишления за живота и същината му. Или по-скоро нейната липса. Като прочетох последната страница, все едно аз пътувах за Вътрешна Монголия. Както казва Урсула ЛеГуин — един достоен наследник на традицията на Гогол и Булгаков за разчупване на реалността и преминаване на друго ниво. Магически реализъм по руски.

Да не говорим, че Пелевин е чудесен писател и като стил и бих илюстрирал това с едно от първите изречения в книгата:

„По пейките седяха все същите вцепенени баби; горе, над черната мрежа от клони сивееше същото небе, подобно на овехтял дюшек, провиснал до земята под тежестта на заспалия Бог.“

И поздрави на NomaD, чиито обяснителни бележки под линия понякога бяха много полезни.

Така наречения хумор определено ми беше в повече. Не че нямаше точни попадения, но просто нямаше край. Когато се опитваш да си много остроумен, ставаш на глупак като краен резултат.

Като цяло историята е интересна. Ще видя как е написана следващата книга.

Наистина е много хубав разказ — вълнуващ, красив… Висини идълбини на ужасното няма, но не му и трябва.