Читателски коментари

Не натрапвайте вижданията си постоянно, те са само и единствено ваши, не го забравяйте. Всеки човек има своите, това уважавайте. Лек ден!

Императивите със сигурност доказват липса на „определена доза благоприличие, скромност и общностно съзнание“, драги Фракс (Мечо).

Лорче, тази думичка — „мисля“ — не я използвай. Нито ти отива, нито знаеш какво означава. Религиозните хора не мислят, те вярват. Ако можеха да мислят — нямаше да са религиозни :)

В тази книга има много неща над които да се замислиш, трябва да имате в предвид, че не е книга а по скоро е като записки. Често се случва някой неща да се повтарят.

Има начини за живота които са универсални, като това че най-майсторските неща биват правени подсъзнателно.

Интересен текст е.

Съжалявам, но аз не споделям това виждане — ’’Да, животът — както моят, така и на цялото човечество като биологичен вид — е лишено от каквито и да е цел, смисъл и значение.’’ Има хора атеисти, има и религиозни хора. Аз съм от вторите така, че подобна творба за мен не е стойностна, защото ме убеждава в нещо с което не само не съм съгласна, но е противоположното на това, което мисля за живота. Не виждам нищо странно в това :)!

Не бях чел нищо от автора до сега. Много ми хареса разказа му. Според мен, Йосиф Перец не отстъпва по майсторство на разказвач и по създаване на интересен сюжет от най прословутите и набедени за велики автори на фантастика. Поздравления от мен.

За съжаление регистрацията би ми създала доста проблеми. Нали знаеш, че в този форум свободата на словото е като в щатите — много добре описана от Марк Твен с едно изречение: „Тук всеки има свобода на словото, свобода на печата и благоразумие никога да не се опитва да използва тези свободи“ :))) И тъй като аз съм от буквалните типове, за които „свобода“ означава да пишеш каквото мислиш, а не каквото е удобно на господа модераСТите, имам поне десетина БАН-а по IP, никът ми беше регистриран фиктивно и се налага да влизам анонимно през Tor мрежата, ако искам да изкажа мнение. А името Фракс — да, то е руска транскрипция на „Траксас“ :)

Донякъде си права, Лора. Осъзнаването на екзистенциалния абсурд не е лесно. Изисква се доста вътрешна сила, за да се изправиш срещу реалността и да признаеш пред себе си: „Да, животът — както моят, така и на цялото човечество като биологичен вид — е лишено от каквито и да е цел, смисъл и значение. Един ден аз ще умра, децата и внуците ми ще умрат, един ден хората ще изчезнат, както са изчезнали някога динозаврите… И каквото и да направя тук и сега, от това, което мисля, чувствам, желая, мечтая, от това, което съм — няма да остане абсолютно нищо!“. Неподготвеният индивид действително може да изпита нужда от някаква форма на „чифт двойни Джуу Джанта 200 Супер-хроматични Опасност-сензитивни Очила, специално предназначени за хора, които желаят да запазят спокойствие в опасни ситуации, които при първия намек за някаква беда стават напълно черни и по този начин ви попречват да видите онези неща, които биха могли да ви разтревожат“ :) Като в ролята на очила може да се използва всичко — антидепресанти, алкохол, наркотици, пари, секс, религия, вяра в любовта, патриотизъм, алтруизъм, национализъм, хуманизъм или какъвто ти харесва „-изъм“… Но ако си способна да понесеш пробуждането, без съзнанието ти да избяга и да се скрие зад някаква защитна бариера, това ще ти даде пълна вътрешна свобода. Различните автори го наричат по различен начин. Будистите му казват „просветление“ или „пробуждане“; дон Хуан — „да използваш смъртта като съветник“; Дъглас Адамс — „шеметна бездна на абсолютното прозрение“; Тери Пратчет го описва много добре — „да отвориш очите си и след това да ги отвориш още веднъж“… Но иде реч за едно и също.

Разочароваща,банална книга. Доста прехвалена. Минимална литературна стойност.Не заслужава литературни награди…

Авторът борави доста зле с времевите зони: настояще, минало, далечно минало, бъдеще.

действието: индийски сапунен сериал с малко отблъскващи елементи, странни сексуални нагони.

Изобщо в книгата не говори Индия, а художествения образ на Индия на Арундати Рой. Заглавието грабва, но съдържанието разочарова.Характерите не са пълнокръвни и не оживяват по страниците на книгата, а са плоски и статични. Авторът захваща различни теми, но не ги разработва напълно и така остава една недовършеност, обърканост и неудоволствие след прочитане на романа. Има по-добри книги за Индия.

Любимата ми книга от поредицата

Лорче, борче недорало

Вземай си редовно антидепресантите и си четкай така ценените от теб „Отнесени от вихъра“ и „Не без дъщеря ми“ — така със сигурност ще вегетираш безметежно дълго през вековете…Да подхождаш към Камю като към Буковски е все едно да сбъркаш френско вино с люта мексиканска чушка. А единицата, която си накликала, е оценка само и единствено за твоя собствен нулев интелект. Не ти е сефте, де. :D

Не знам защо реших преди да се запозная с творбата, че героят нея е някаква вариация на Чинаски от книгите на Буковски, но уви не беше. Такива произведения водят единствено до антидепресанти, ако ги четеш. Авторът не е доживял дълбока старост, жалко, защото щеше да ми е интересно как ще я опише на 70 години. Не я препоръчвам на хора, които обичат живота, това е книга за пациенти!

И двете са фен преводи. Официалното издание още го няма в Читанка.

И каква е разликата между книгите Пощоряване и Пощенски гамбит, които тук следват една след друга??? Единствено в превода на заглавията и на някое и друго име…

Стефчо, може би имаш предвид Лъвкрафт … а за Здрач няма какво да коментирам, коментарите над теб са достатъчни, като пораснеш може би ще споделиш мнението им :)

Много интересна и… зловеща с тези идеи за терор, които описва.

Натъжаващо произведение, което за съжаление намира отражение и в съвременния бит на много нашенци.

Много ми хареса историята,интересен сюжет, много динамична, напрегната и романтична, по принцип не си падам по фантастиката, но тази книга задържа интереса ми до края, добре написана!!! Оценка 6 от 6

Хммм…..доста ме обърка този роман.Не мисля че ще прочета друг на авторката,само заради това че е написан в първо лице.Наистина имаше много емоции,но някак си останах разочарована.Края ми се видя твърде слаб,всичкия безразборен секс на Александър,пък и на жена му пфууу.Абе с две думи както започна романа с обяснението за една голяма любов на мен не ми се видя толкова голяма,по скоро за мен беше повърхностна или поне не беше описана добре от писателката,може би ако беше написана от Линда Хауърд или Сюзан Елизабат Филипс щеше да се получи нещо което доста време щях да запомня!

Поредицата ми харесва, но наистина тази не е от най-добрите.