Читателски коментари (за „Чужденецът “ от Албер Камю)

Непривързването не е отчуждаване, както неутралния не ни е нито враг, нито приятел. Той просто присъства, „съществува“, като безучастен съсед. Той има правото на това и свободата да не прояви съчувствие към страданието както и да няма желание да го причинява. По тази причина той е обективен наблюдател и изглежда странен за тези, които са взели една или друга страна, изглежда неморален за тях, защото е лишен от чувствата и оценките им, каквото всъщност е определението за безпристрастието. Такива хора като героя в повечето случаи се прикриват и са внимателни във връзките си. Тук обаче героя вместо това е решил да бъде директен и пределно искрен, което безспорно е опасно за него в един свят на емоционално ангажирани хора. Мисля че авторът е решил да покаже тази крайна ситуация, защото всеки човек в някаква ситуация е бил непривързван и е бил обвиняван за това, после се е научил да се прикрива за да оцелее социално. Това прикриване се учи още в детството и става една социална мимикрия, но все пак тя ангажира човека чрез принадлежността и облагите които осигурява. При героя тя липства и той не желае нито принадлежността, нито облагите които носи, дори когато това струва оцеляването му в заобикалящия го свят. И все пак той не се стреми към друг свят, нито към някакви абстрактни идеи за света или за себе си. Затова няма паралел с Достоевски, нито героя има идеите и оценките на Разколников, нито Мари е Соня Мармеладова, страданието е показано явно само с нещастния съсед и болното му куче, мизерия липства. Това всъщност прави романа доста реалистичен за ситуацията в сегашното консумативно общество.