Читателски коментари

(за „1984“ от Джордж Оруел)

  • 1. Деси (20 май 2007 в 12:47)

    Гениална! Любима! Вечна!

  • 2. Никола (20 ноември 2007 в 14:36)

    Това е гениално описание на бъдещето видяно от автора преди толкова години, а звучащо все по-актуално днес. Това сякаш е описание на политиката в Америка в наши дни със същата тенденция за промиване на мозъци и вечна война. Разумният, имащ мнение човек вече е вид застрашен от изчезване. Лека ти пръст хомо сапиенс!

    Амин.

    • 3. доктор дулитъл (22 ноември 2007 в 05:10)

      хич не е на бъдещето, а на миналото. Авторът е бил в СССР (с предполагаема шпионска мисия), след което се е върнал и написал няколко книжки, като е и повзаимствал от някои съветски книги, прочетени вероятно на място …

    • 6. Джумерко (3 февруари 2009 в 16:32)

      Никола, кои са тези нови букви в българската азбука!

      Колкото до книжката, — силен намек за бъдещето което ни чака! Дерзай народе!

    • 44. delphipro (19 юни 2015 в 22:05), оценка: 5 от 6

      Книгата не ми напомня на Америка, а на СССР (където неудобните са били изпарявани (думи от романа)), Северна Корея (където управляващата клика управлява по същия начин, чрез страх от война — същото което е и в книгата, там много добре е развита идеята, в лагерите деца предават родителите си в замяна на храна) Просто докато четох книгата постоянно си мислех за Севрна Корея!

  • 4. СССР (26 ноември 2007 в 09:42)

    Платонов не е Оруел, както и обратното. А и „Животинската ферма“ и „1984“ са уникални с прозренията си за този вид общества изобщо, както и за политиката в историята.

  • 5. доктор дулитъл (28 ноември 2007 в 21:16)

    имах наум Евгений Замятин — Мы (1920). написал го е пръв. Ама не е бил преведен с истинкото си име, а и заглавието е променил г-н Оруел

  • 7. Стига политически етикети! (13 януари 2010 в 23:57)

    Аз съм доста впечатлен от книгата на Оруел „1984“ и давам пълно 6 на историята! Стряскащо точна е във предсказанията си за бъдещето и ние вече виждаме това. Интересно ми стана твърдението, че е копие на Евгений Замятин — Мы и ще го проверя. Самата история е за 6 и мисля, че всеки, на който не му пречат политическите възгледи би я оценил така. Вярно е, че Джордж Оруел сатиризира комунизма във „Животинска ферма“, но не мисля че това е защото е бил западен агент. Популярното схващане е, че е бил разочарован от авторитарният вид, в които е бил „осъществен“ той в Съветска Русия. Автора настрана, самата история е гениална и много полезна в днешни дни! Стига с тези политически етикети, „1984“ представя съвременното общество такова каквото на практика е, независимо дали официалната версия е Комунизъм, Фашизъм, Национализъм, Национал-Социализъм или Демокрация. Главната идея е, че независимо как властта се зове, тя си остава власт, централизирана в ръцете на малцина и равенство на практика няма.

  • 8. zlatiii (11 юни 2010 в 22:04), оценка: 6 от 6

    Определено си заслужава да се прочете!

  • 9. kapkaA (30 ноември 2010 в 20:59)

    През цялото време докато я четох ми звучеше адски цинично понятията за правилно и грешно са изцяло преобарнати.Но лично на мен ми беше интересна съветвам ви да я прочетете.

    • 10. Dreamer (1 декември 2010 в 19:30)

      Прочети Малкия брат от Кори Доктороу. Същия проблем, но вече осъвременен…

  • 11. Д (26 февруари 2011 в 10:23)

    Велика книга. Особено третата част е страхотна. Философията на властта е представена по много силен начин.

  • 12. Космос (20 март 2011 в 19:39)

    Подобно на „Галактическа балада“ на Емил Манов

  • 13. Slavena (14 юни 2011 в 01:25), оценка: 6 от 6

    Чете се на един дъх! Наистина е вечна… не знам до колко е утопична или антиутопична, но има и огромна доза романтика! Трябва да се прочете!

  • 14. vesstam (14 септември 2011 в 12:23), оценка: 6 от 6

    Цялостната идея за този вид общества и начин на живот ме потресе! Гениално измислено и напълно безнадеждно … просто няма измъкване …

    Хареса ми много!

  • 15. ventsy (14 ноември 2011 в 02:54), оценка: 6 от 6

    Настръхнах като я прочетох. Накрая направо се разплаках, а по-принцип не съм такъв човек.

  • 16. Citizen Erased (17 декември 2011 в 17:47)

    Според мен тази книга описва миналото, настоящето и бъдещето на човечеството. Някои народи все още живеят в „1984“, а Оруел е много убедителен, когато описва хода на историята като вечно повтарящи се цикли. Така че защо когато нещо се е случило веднъж, да не се случи за втори път.

    По отношение на „Ние“ на Евгений Замятин — мисля, че тази книга служи за основно вдъхновение за „1984“. Аз просто откривам много прилики между двата романа.

    Когато потърсих разни факти за живота на Оруел разбрах, че е участвал доброволно в гражданската война на Испания срещу диктатурата на генерал Франко. Оттам той съставя своите възгледи срещу управляващите комунисти/фашисти/нацисти/всякаква такава измет и започва борбата си срещу тях.

  • 17. lib_girl (7 февруари 2012 в 18:21)

    Аз прочетох от горе от горе „1984“ защото трябваше да пиша курсова за Оруел. Решила съм да я прочета по подробно след сесията :)))

  • 18. luckymanbg (27 април 2012 в 23:30), оценка: 6 от 6

    „Unfortunately no one can be told what «The Matrix» is.You have to see it for yourself.“

    За съжаление това което описва Оруел е дейвтвителната реалност.Автора е един от многото герои на народа противопоставяйки се на системата за масова манипулация,измислена,създадена и управлявана от шепа хора,които са си повярвали,че са богове а останалите 99% сме стадо безмозъчен добитък.Оруел заема място в моята алея на славата,редом с Ганди,Мартин Лутър Кинг,Мандела,Джон Ф.Кенеди,Джон Ленон,Тупак Шакур,Брус Ли,Брендон Ли,Хийт Леджер и Фреди Меркюри.За съжаление неотдавна човечеството се сбогува с най-силното ни оръжие в борбата срещу поробителите ни-МАЙКЪЛ ДЖЕКСЪН!

    ПОКЛОН И ВЕЧНА ПАМЕТ НА ПАДНАЛИТЕ В БОРБА ЗА СВОБОДА,РАВЕНСТВО И СПРАВЕДЛИВОСТ!

    Вслушайте се в борците за свобода,които още са живи.ДЖУЛИАН АСАНЖ,АЛЕКС ДЖОНС,ДЖЕСИ ВЕНТУРА,ДЖОРДАН МАКСУЕЛ,РОБЕРТ ФОСТЪР

    и много други Анонимни!

    Четете,използвайте въображението си,информирайте се.Учебниците по история са манипулирани.Езика,речника и начина ни на изразяване се променя постоянно.Все нови и нови термини се измислят за да оправдават престъпления,заклеймяват възгледи и начин на мислене.Вече никой не помни какво е Любов.

    За мен синьото хапче от матрицата олицетворява сините екрани на телевизията,а червеното хапче е да повярваме на сърцето си.

    Гениално произведение от гениален ум!

    Извинявам се за това,че споделям възгледите си тук,но интернет е единствената възможност за споделяне на истината

  • 19. проф. Цвети (1 юли 2012 в 21:56), оценка: 6 от 6

    Страхотна книга! Много силна!

    Какво и друго да се каже, е безсмислено.

  • 20. abodrag (13 декември 2012 в 21:16)

    Изумена съм от реалистичната „фантастика“ на Оруел.Невероятен начин на представяне на средствата и методите за манипулация на индивида от стремящите се към власт шепа управляващи.Много ми хареса книгата и бих я препоръчала,като сериозно четиво за мислещи хора.

  • 21. gabriella (1 юни 2013 в 00:02), оценка: 6 от 6

    Книгата е чудесна! Истината в нея те шамаросва със страшна сила. Дни наред те кара да мислиш за собственият ти живот и за нещата, които никога не е късно да промениш. Показва ти силата и слабостта на обикновения човек, напомня ти да не забравяш…Заслужава си.

  • 22. brosmar (7 септември 2013 в 23:46)

    В моето семейство дядо ми по бащина линия ,който е бил два пъти народен пред

    ставител опозиционер от земеделците във Варненска околия-веднъж по царско вре-

    ме ,и втори път след терористичния червен погром на 9-септември, е бил морално

    съсипван в политическите авторитарни лагери, само заради възгледите си. А след освобождаването при излежаните години, е обект на активно наблюдение от страна „ДС“-нашият „Голям Брат“, въпреки че е вече стар и немощен, за да се „установи“

    дали се среща с другите земеделци и опозиционери, и когато се свърже с тях, да се ликвидира, според досието срещу него, и според това което баша ми е узнал при разсекретяването му по „Закона за достъп до досиетата“ и неговото прочита

    не. Дори имах семейни приятели, които също са били репресирани от тоталитарния

    „режим“. Един от тези приятели беше поета Юсиф Петров",на чието име даже има

    улица в София по повод почетното му гражданство и приноса към поезията, и учи лище,в което преподавал по галванотехника и галванопластика, преди да стане поет ,деец на Земеделския Съюз и доайен на 7-мото Велико Народно Събрание. Каз

    вам всичко това, защото емоционално съм свързан с тяхната съдба, и зашото тряб

    ваше като повечето от вас да търпя партийните дивотии за чавдарчетата и пионер

    четата и омразната физиономия от телевизията и вестниците на Тодор Живков, кой то беше единият от основните виновници за политическите лагери и за страданията

    им.

  • 23. Станислав Лемов (18 ноември 2013 в 19:23)

    Книгата е такава, каквато решат читателите — антикомунистическа, антифашистка, антидемократична. И много, много истинска. Жалко, че малко хора могат да прозрат истината.

    • 24. Kost (18 ноември 2013 в 20:03)

      Книгата не е анти-нещо си, а про-човешка.

  • 25. tzbop (2 декември 2013 в 22:38), оценка: 6 от 6

    Потресаваща, невероятна, мълниеносна, гениална! Нещо по — различно от всичко останало! Кара те да я прочетеш на един дъх, а след това те оставя дълго, дълго да мислиш над нея….

  • 26. to5ov (16 април 2014 в 11:17)

    Посредствена. Взел е някои неща от руснака, опитал се е да вкара и собствен сюжет, изпълнението е на ниво гимназист. Доста по интересен като политолог, отколкото писател.

    Но въпросът остава: защо трябва да живееш, мислиш и чувстваш по този начин? Изпитвам съжаление към това същество, а книгата му спокойно можеше да се казва 1948… :)))

    • 27. notman (16 април 2014 в 11:28), оценка: 6 от 6

      Има си хас да не е взел от руснака. Пропуснал си да отбележиш, че изпълнението, каквото и да означава това в случая, е на ниво руски — естествено — гимназист. Те там такива творби ги пишат за домашна работа за четворка.

      …Бедни ми Оруел! За някои хора ти просто си същество! Дори не и човешко!

      • 49. to5ov (10 май 2016 в 05:16)

        Я, моят фен пак ми писал! !

        Идеята на книгата идва от " The Revolution betrayed" на Троцки, а детайлите на художественото и оформление са взети от престоя му в СССР, доста посредствена история както казах, сигурен съм че е имало още няколко драскача на времето, които са сатанизирали Съветите само къде не са успели да стигнат до печат, бай Оруел е ударил кьоравото с това книжле, спор няма! ;)

        • 64. notman (30 август 2016 в 16:14), оценка: 6 от 6

          Твоят фен?

          Ъ! Ти кой беше?

  • 28. gekonzerinx (29 май 2014 в 15:33), оценка: 6 от 6

    Невероятна книга…

  • 29. Вили (5 юли 2014 в 18:31)

    Здравейте! Моля препоръчайте ми подобна книга или нещо на нивото на Оруел. След книгата трудно нещо друго ме впечатлява.

    Поздрави :)

    • 30. Stas Kirov (6 юли 2014 в 02:22), оценка: 5 от 6

      Рей Бредбъри —

      451° по Фаренхайт

      Имат известни сходства…

      Дано да Ви хареса ?!!

      • 34. the_demon_girl (25 юли 2014 в 18:03), оценка: 6 от 6

        Благодаря за препоръката. Прочетох я след като дълго време беше в списъкът с книги, които смятам да прочета. Определено намирам интересни сходства.

    • 31. д. (10 юли 2014 в 21:49)

      Закуска за шампиони.

      • 32. д. (10 юли 2014 в 22:09)

        Сънуват ли андроидите…., Мъжът във високия замък и Камера потъмняла на Филип Дик също. На мен ми харесват сто пъти повече, но аз съм си аз. А за дистопичност — не е толкова хард и натурално, но се усеща. Във втората режимът е явен — в първата и третата си е явен емпириосимволизъм.

        Трябва да си направя тениска „Аз обичам Филип Дик“ :)

    • 33. нт (11 юли 2014 в 00:42), оценка: 6 от 6

      Ако четете английски, искам горещо да ви препоръчам Blind Faith от Ben Elton.

      Книгата е поклон пред Оруел и най-добрата анти-утопия, която съм чел след ’1984’.

      Книга, която наистина е важно да бъде прочетена.

      Дано бъде преведена и издадена на български.

  • 35. неизпарена (9 август 2014 в 12:38)

    Още не съм завършила с прочита, но не мога да избягам от усещането, че книгата е ползвана като наръчник/ръководство от нашите соцлидери. Чак до такива детайли като червените връзки. В България е преведена през 1989… Не знам дали, какво и колко е взаимствал Оруел от руснака, но булгарина определено го е приложил на практика. Жесток експеримент, но са останали все пак и неизпарени.

    • 36. Всички сме равни, ама някои сме по-равни (9 август 2014 в 21:13)

      Книгата е писана като „огледало“ на случващото се в СССР…Нашето БКП е копирало почти дословно всяка малоумщина, която е правела КПСС, защото толкова им е стигал мозъка… Логично, след като „1984“ отразява СССР, ще отразява и БКП

      Любопитно е обаче, че в момента голяма част от прийомите, описани в книгата, се прилагат в сериозен мащаб в „демократична“ Америка — следене, подслушване, медийна дезинформация, търсене на външен враг за отвличане вниманието на „пролите“ от сериозни проблеми… Като например огромния дълг на САЩ, като например канцерогенните ГМО храни… И още, и още…

  • 37. Nasko.com (1 декември 2014 в 03:58), оценка: 6 от 6

    Брутално произведение, пропито с безнадеждност. Всеки опит за промъкване на светлина и надежда биват смазани безпощадно. Дори финалът те оставя с едно безпокойство. Ако книгата не беше eye opener за миналото и част от настоящето, щеше да си е мазохизъм да се чете.

  • 38. iliander (1 декември 2014 в 12:09), оценка: 6 от 6

    След като прочетете книгата и гледате филмът по нея"1984" от Дж.Оруел,ще разберете ,че конкуренцията между Евразия(Европа и Азия) и Австралия и Океания прераства във война,защото българите които са имигрирали в Австралия и Океания са нарушили редица конвеции в които Росината ни -България участва.

    По едноименния роман на Джордж Оруел. Дали не живеем вече в обществото на Големия брат?

    http://www.dokumentalni.com/?p=1169 ;

    • 39. notman (1 декември 2014 в 18:18), оценка: 6 от 6

      Айде… Още един кретен, на който са му виновни българите.

  • 40. Аз (23 януари 2015 в 15:18)

    Скъпи сънародници само да отбележа за автора Джордж Оруел е псевдоним.Истинското име на автора е Ерик Артър Блеър не е от голямо значение но е хубаво след прочитането на цялата информация човек да знае поне нещо за автора роден 1901 починал 1950 а романа 1984 е издаден през 1948 анализирай (

  • 41. Аз (23 януари 2015 в 16:38)

    на 18 коментар споменават матрицата.В действителност живеем в четири ниши материални свята и три виши с три вида материи.Материя Мая и материя Матрикс са в нишата четириада а в вишата триада материя Луцида.Всеки един от нас пребивава с три тела Огнено Ефирно и Плътно най големия проблем е всеки един от нас трябва да извърви и претърпи еволюция по пътя на ерархията на светлината.Но плана на Логос в който пребиваваме е всички заедно да претарпим еволюцията но за голямо съжаление чувствата и емоцийте не сме се научили да ги контролираме.Ерик Артър Блеър под псевдонима Джордж Оруел можеби иска да загатне или хората да се осъзнаят за грешките на социалната система и то не само в България но и в останалите държави в света.Всеки един от нас уязвим било то богат или беден от финансова гледна точка.Но да не забравяме в този свят всеки един от на идва по един и същи начин и си отиваме по един и същи начин без значение от каква раса е пол етнос образувание цвят на кожа богат или беден.Формулата да поправим грешките си може би е написана между редовете а може би и в самите редове но какво можем да коментираме за Оруел ка на първо място ще добавя че не познаваме самите себеси.Докато има хора на този свят да се радват на нещастието на другите ще е….

    • 42. Врял и кипял (23 януари 2015 в 18:18)

      Ебре-дебре, дървен философе! Мъдриш-къдриш едни витиевати за „три виши“ свята, че и за „виша“ триада…

      Де си карал ВИШО, бре, мислителю? В Пернишкия университет ли, или във Факултето?

    • 43. Мостич Ариеца (23 януари 2015 в 18:52)

      То да е само „вишото“, с мед да го помажеш… Ама какво следва по-нататък в тази преумнейша логорея на гордия „Аз“:

      „ниши“ (вм. „нисши“);

      „най големия“;

      „ерархията“;

      „претарпим“;

      „емоцийте“;

      „можеби“;

      „образувание“ (вм. образование");

      „себеси“.

      Блестящата пунктуация при тоталната липса на запетаи в това обилие на сложно съчинително изброяване дори няма да я коментираме.

      Такова е „вишото образувание“ на челяка — същински карцином на тържествуващото безграмотие — попрочело някоя псевдонаучна книжица и вече, въобразил си, че е мисионер на „новата вера“, раздава акъл из мрежата.

      Аман от неграмотни комплексари!

  • 45. pencho (20 юни 2015 в 15:01)

    И аз тъй си мисля, преди да „претарпим“ тази пуста еволюция по пътя на „ерархията“, не е ли по-добре като начало да научим правописа. Или това е прекалено „нишо“ изискване за нас, озарените?

  • 46. mcadams (4 юли 2015 в 20:15)

    Изобщо не предполагах, че историята ще ми бъде толкова тежка и травмираща. Страшни неща …

    Бях сигурен, че всичко ще завърши с надежда за бъдещето, че има някой на страната на Уинстън, че има Братство … а какво се оказа. В края се чувствах опустошен, Уинстън беше развалина — без собствено мнение, без способност да мисли … без следа от предишния му характер, само спомени за живота преди „осакатяването“. Какви мъчения … Беше като осакатен, изпълнен с празнина … само чакаше края си. А беше прав за всичко. Искаше справедливост, истина … и аз също съм за това нещата да са правилни, добри, да се казва истината, затова съм толкова натъжен.

    Книгата ни показва една реалност. Нима няма промиване на мозъци? Нима няма контрол на обществото? Не се интересувам от политика, но знам, че в Северна Корея има цензура над информацията — медии, интернет … сигурно това е най-малко страшното.

  • 47. Суат Джервиз (4 януари 2016 в 21:00)

    Не че се заяждам, но предходният коментар може да се счита за спойлер.

    Липсата на хепиенд е едно от пренебрегваните достойнства на книгата. Цялата концепция на романа би се сринала ако накрая ex machina пристигне един хепиенд и ти развали вкуса за два-три дни напред.

    Иначе не смятам, че целта на книгата е да предсказва бъдещето или да отразява случващото се към 1949 в СССР. Това би било една прекалено посредствена цел. Според мен, целта на тази, а и на всяка уважавана от мен книга, е да проведе възможно най-задълбочено изследване върху човешката природа. Приликите с настоящето се дължат, пак според мен, на простия факт, че хората управляващи от малки фирмички до държави и интернационални корпорации са длъжни да познават човешката природа, на индивидуално и колективно равнище, за да я експлоатират възможно най-ефективно. Иначе казано, по същата логика може и Фройд да бъде обявен за пророк, защото и той е анализирал човешките слабости, които сега се експлоатират от всички, а не само опоменатото по-горе американско правителство.

  • 48. bobi86 (1 февруари 2016 в 09:12), оценка: 6 от 6

    Буквално книгата ме остави без думи за коментар. Гениална- не може да я определи, тази книга е много повече от тази дума.

  • 50. Добри (30 юни 2016 в 16:16)

    Никъде Оруел не споменава, че това е СССР, прототип е комунизма и т.н. Аз си го интерепретирам, че всъщност диктатурата има едно и също лице във всичките си форми. Диктатурата също има много измерения като физическа, духовна, психологическа, морална и умствена… Та нима бъдещето не е вече тук. Много силен роман.

  • 51. Ситизен (14 юли 2016 в 14:34), оценка: 6 от 6

    Невероятна книга! Четете!

  • 52. drdnaut (27 август 2016 в 10:16)

    Обикновено четиво.Защо се прехласвате толкова ?

    • 53. нт (27 август 2016 в 11:11), оценка: 6 от 6

      Трол, ще ти отговоря:

      Защото не всички са малоумни, неморални, рублояди, марксисти, тъпи, недоносени или дебили.

      Затова.

      Колкото и да се напъваш, дори и да искаш, никога няма да го разбереш.

      • 54. Фракс (R) (27 август 2016 в 17:12)

        Преди няколко месеца Самсунг официално обяви, че в стая, в която присъства техен телевизор не е желателно да се споделят на глас неща, които не бихме желали да станат известни за нас, тъй като уредите им записват и анализират автоматично всичко, казано в обхвата на вградените им микрофони и след това тази информация се продава на всякакви заинтересовани лица.

        В лицензионното споразумение при инсталиране на Windows 10 се съгласяваш, че всичко, което кажеш или напишеш в коя да е програма ще бъде записано и обработвано по начин, за който нямаш право да задаваш въпроси. Съгласяваш се също така да дадеш на Microsoft неограничен достъп до всичките си лични данни, до всички файлове, записани в компютъра ти, както и че им позволяваш да проверяват по всяко време какъв друг софтуер е инсталиран на компютъра ти и без предупреждение да трият това, което сметнат, че нямаш право да ползваш.

        За iOS, Android, Viber и дори Pokemon Go да не говорим. Интересно ми е обаче къде и как са намесени тук марксизма и рублите? ;)

        • 55. нт (28 август 2016 в 05:44), оценка: 6 от 6

          Рублите за теб са като просо за кокошка — само да се разсипе малко и пристигаш да кълвеш.

          Културният марксизъм пък е доминиращата на Запад идеология от около 25–30 години, която унищожава ценностите на Западните общества и ги превръща в модернизирани подобия на съветското, вдъхновило Оруел да напише великата си книга.

          Ако още нещо не ти е ясно, троле, ще трябва да учиш английски и да търсиш информация от източници различни от RT и стандартните левичарски медии.

          Взимай си също хапчетата против логорея.

          • 56. Фракс (R) (29 август 2016 в 02:22)

            Ох, милия той! От 4 абзаца в отговора му — 3 със спуснатите опорни точки и само един — по същество. Много са ви вдигнали нормата от „Козяк“, не ги ли е срам?!?

            Сега — по темата. Значи според теб с разпадането на социалистическия лагер преди четвърт век марксизмът взе, че се превърна в доминираща идеология на западните общества? И как стана тая работа, след като уж при демокрацията народът решаваше всичко? Умишлено изпускам прилагателното „културен“ пред „марксизъм“, защото да наричаш глобалното следене на гражданите от правителствата им „културен феномен“ е като да обявиш педофилията, браковете между близки роднини и убийствата на пенсионери за „етнически културни особености на малцинствата“.

            Ако още не си разбрал — просто се забавлявам с теб, карайки те да съпоставяш неоспорими факти с очевидни заблуди. А ти си принуден да доказваш, че черното е бяло, защото в противен случай трябва да признаеш неудобната за работодателите ти истина. А именно — че демокрацията като форма на управление е съществувала единствено в древна Елада, при това за кратко. Докато капитализъмт е не по-малко тоталитарна система от социализма. Единствената разлика е, че социализмът поне си го признаваше, докато капитализма създава у гражданите илюзия, че нещо реално зависи от тях. Така че „1984“ не е критика на даден строй, а на формираната в края на XIX-ти век и съществуваща до момента форма на управление и контрол на масите, която най-точно може да бъде дефинирана като „чифутокрация“.

            • 57. нт (29 август 2016 в 06:33), оценка: 6 от 6

              Взимай си хапчетата против логорея. Казах ти го още оня ден.

              Провинциализма си и липсата на информираност, начетеност и интелект няма как да ги покриеш със завеса от думи.

              Културният марксисъм, Cultural Marxism, е свързан т.нар. Frankfurter Schule — изглежда дори не си чувал. Животът само в България и любимия ти соц. лагер, за съжаление, стеснява много гръгозора и не дава възможност за ясна представа какви процеси протичат на Запад; откъде са тръгнали и какви са тенденциите.

              Следя българските медии и често виждам линкове към статии на руски, които също понякога чета. Знам добре какво преживяш.

              Нямам рубли, така че няма нужда да вървиш подире ми. Най-много да получиш шут в муцуната.

              Баба ми, на такива като тебе, казваше: „Чиба!“

            • 63. notman (30 август 2016 в 16:11), оценка: 6 от 6

              Мечо, навряха те в кучи гъз. Опять.

  • 58. д г (29 август 2016 в 12:04)

    Не се поддавайте на омразата, нито на силната любов и преклонението пред авторитета, пък бил той е най-възвишен и наречен както е модно, например навремето е бил божествен. Това е посланието на Оруел. Омразата опростява толкова много мисленето, че и умния става скучен и най-вече предсказуем. Четете коментариите си ако не ви е достатъчен романа. Аналогично любовта опростява чувствата, преклонението опростява смисъла на живота. Простотата не е благословение, тя е бягство от тежестта на мисленето, което е и дар и наказание за човека. Тя води до опити за принизяване на другия за да се почувстваш извисен, както ментално така и материално. За съжаление българите правят лесно това по отношение на поредния Вуте, чужбината не им помага да се освободят от капаните на психиката им, затова там често се избягват едни други. Образовайте се и по отношение на себе си, книжките не могат да направят това за вас.

    • 59. Кот Леопольд (29 август 2016 в 16:53)

      Ребята, давайте жить дружно!

      https://www.youtube.com/watch?v=bBZAccgvp8M

    • 60. д г д (29 август 2016 в 18:18)

      Е, ти като оплю „българите“ (чунким ти си французин), почувства ли се „извисен“?

  • 61. Петър (29 август 2016 в 20:06)

    Оруел, както и други големи писатели, едва ли визира случващото се само през 20-ти век, Хитлер, Сталин и т. н. За жалост, такива качества, като стремежа към власт и злоупотребата с нея, методите на постигане, са характерни за целия човешки род, даже и за животните /вж Фермата/. Също четиво по темата е „Владетелят“ на Макиавели, от преди 5 века/няма да проверявам/. Опасенията на Оруел в известна степен са свързани и с възможностите, които предлага техническият прогрес, и те са вече надминати. Всичко е възможно да се постига по много по-лесен и незабелязан начин. Засега пълен контрол „по Оруел“ няма, но и анархията е заплаха, така че не се знае.

    Коментар на Фракс — казва и ценни неща, но и характерни за социалистическото образование /каквото съм имал донякъде и аз/ заблуди — обществените строеве вървят един след друг като кренвирши — феодализъм — капитализъм — социализъм/комунизъм- по-висш строй/. Що е то капитализъм — да видим и какво казва Карл Маркс? Учил съм и икономика, пазарна икономика. Къде е съвършената конкуренция — основния механизъм при капитализма? Къде е демокрацията? Значи говорим за съвременната американска държава, с глобалните корпорации, 2-те партии, методите за манипулиране на масите и т. н. Това не е капитализъм по дефиницията на класиците /където влиза и Маркс/

    Коментар на такива, които говорят за хапчета няма да правя. Във форум за читатели.

    Изобщо в момента е много трудно човек да намери истина, на която да вярва. Струва ми се, че няма достатъчно съвременни авторитети, такива като Оруел, които да бъдат всеобщо достояние. Значи влизат си двама в различни сайтове, четат си истините, позовават се и на факти, и накрая — коренно различни тези.

    Изток, запад, юг — методите са едни и същи. Религията остава фактор, който създава разлика. А индивида /Уинстън/ е единица, която все по-трудно би повлияла на обществото.

  • 62. нт (30 август 2016 в 07:02), оценка: 6 от 6

    д г, и ти също като оня путинофил обичаш да ходиш след мен. Но ти се грижиш за моралното ми издигане.

    Гледам също, обичаш и shaming tactics да ползваш.

    Ако и когато имаш да кажеш нещо по същество, си говори по своя инициатива — сайта си има администрация — а самоделната си философия си я дръж в панталоните.

    д г, ДГД

  • 65. Agro (30 януари 2018 в 10:57), оценка: 6 от 6

    Просто оставаш без думи (и без надежди) за бъдещето ни! Книгата трябва да е в категория „реална фантастика“ :)

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.