Читателски коментари

Приятно развлечение е тази книжка.

Не е лоша книгата, но в сравнение с филма, ми се стори повърхностна и без детайлна. Определено филма е доста по-добър.Всъщност повечето от детайлите във филма (които според мен го правят по-хубав и емоционален) въобще не присъстват в книгата. Мога да кажа -„Браво на сценаристите“

Поезията е това, което се губи в превода. А вие си спорете, приятна ви вечер.

Страхотна поредица, със сигурност пак ще я прочета!

Книгата е лека и приятна за четене и ми достави удоволствие да се запозная със сюжета.

Единствения минус за мен беше, че като че ли главната героиня е претърпяла една лека деградация преди началото на сюжета. Според мен книгата щеше да е много по-интересна, ако Рейчъл беше останала вярна на вярата и принципите си. Но все пак е вярно, че накрая двамата с Гейб са се излекували взаимно и така самата история, която Филипс разказва, придобива повече смисъл.

Който е харесал тази история, непременно ще хареса и историята на Джейн и Кал.

Оруел, както и други големи писатели, едва ли визира случващото се само през 20-ти век, Хитлер, Сталин и т. н. За жалост, такива качества, като стремежа към власт и злоупотребата с нея, методите на постигане, са характерни за целия човешки род, даже и за животните /вж Фермата/. Също четиво по темата е „Владетелят“ на Макиавели, от преди 5 века/няма да проверявам/. Опасенията на Оруел в известна степен са свързани и с възможностите, които предлага техническият прогрес, и те са вече надминати. Всичко е възможно да се постига по много по-лесен и незабелязан начин. Засега пълен контрол „по Оруел“ няма, но и анархията е заплаха, така че не се знае.

Коментар на Фракс — казва и ценни неща, но и характерни за социалистическото образование /каквото съм имал донякъде и аз/ заблуди — обществените строеве вървят един след друг като кренвирши — феодализъм — капитализъм — социализъм/комунизъм- по-висш строй/. Що е то капитализъм — да видим и какво казва Карл Маркс? Учил съм и икономика, пазарна икономика. Къде е съвършената конкуренция — основния механизъм при капитализма? Къде е демокрацията? Значи говорим за съвременната американска държава, с глобалните корпорации, 2-те партии, методите за манипулиране на масите и т. н. Това не е капитализъм по дефиницията на класиците /където влиза и Маркс/

Коментар на такива, които говорят за хапчета няма да правя. Във форум за читатели.

Изобщо в момента е много трудно човек да намери истина, на която да вярва. Струва ми се, че няма достатъчно съвременни авторитети, такива като Оруел, които да бъдат всеобщо достояние. Значи влизат си двама в различни сайтове, четат си истините, позовават се и на факти, и накрая — коренно различни тези.

Изток, запад, юг — методите са едни и същи. Религията остава фактор, който създава разлика. А индивида /Уинстън/ е единица, която все по-трудно би повлияла на обществото.

Дъхът ми пря само това ще кажа бих я чела пак и пак!

Е, ти като оплю „българите“ (чунким ти си французин), почувства ли се „извисен“?

Ребята, давайте жить дружно!

https://www.youtube.com/watch?v=bBZAccgvp8M

Не само удоволствие, а и истинска наслада е да се прочете този роман! Горещо го препоръчвам!

Това не е текстът на разказа „Скитащи тетатри“. Текстът, който е публикуван е под заглавие „Руска станица“. Следователно липсва разказът „Скитащи театри“ тук.

Не се поддавайте на омразата, нито на силната любов и преклонението пред авторитета, пък бил той е най-възвишен и наречен както е модно, например навремето е бил божествен. Това е посланието на Оруел. Омразата опростява толкова много мисленето, че и умния става скучен и най-вече предсказуем. Четете коментариите си ако не ви е достатъчен романа. Аналогично любовта опростява чувствата, преклонението опростява смисъла на живота. Простотата не е благословение, тя е бягство от тежестта на мисленето, което е и дар и наказание за човека. Тя води до опити за принизяване на другия за да се почувстваш извисен, както ментално така и материално. За съжаление българите правят лесно това по отношение на поредния Вуте, чужбината не им помага да се освободят от капаните на психиката им, затова там често се избягват едни други. Образовайте се и по отношение на себе си, книжките не могат да направят това за вас.

Ах, тези италианци! Толкова страстни и умели в прелъстяването!

Взимай си хапчетата против логорея. Казах ти го още оня ден.

Провинциализма си и липсата на информираност, начетеност и интелект няма как да ги покриеш със завеса от думи.

Културният марксисъм, Cultural Marxism, е свързан т.нар. Frankfurter Schule — изглежда дори не си чувал. Животът само в България и любимия ти соц. лагер, за съжаление, стеснява много гръгозора и не дава възможност за ясна представа какви процеси протичат на Запад; откъде са тръгнали и какви са тенденциите.

Следя българските медии и често виждам линкове към статии на руски, които също понякога чета. Знам добре какво преживяш.

Нямам рубли, така че няма нужда да вървиш подире ми. Най-много да получиш шут в муцуната.

Баба ми, на такива като тебе, казваше: „Чиба!“

Накратко: книгата е прекрасна.

Ох, милия той! От 4 абзаца в отговора му — 3 със спуснатите опорни точки и само един — по същество. Много са ви вдигнали нормата от „Козяк“, не ги ли е срам?!?

Сега — по темата. Значи според теб с разпадането на социалистическия лагер преди четвърт век марксизмът взе, че се превърна в доминираща идеология на западните общества? И как стана тая работа, след като уж при демокрацията народът решаваше всичко? Умишлено изпускам прилагателното „културен“ пред „марксизъм“, защото да наричаш глобалното следене на гражданите от правителствата им „културен феномен“ е като да обявиш педофилията, браковете между близки роднини и убийствата на пенсионери за „етнически културни особености на малцинствата“.

Ако още не си разбрал — просто се забавлявам с теб, карайки те да съпоставяш неоспорими факти с очевидни заблуди. А ти си принуден да доказваш, че черното е бяло, защото в противен случай трябва да признаеш неудобната за работодателите ти истина. А именно — че демокрацията като форма на управление е съществувала единствено в древна Елада, при това за кратко. Докато капитализъмт е не по-малко тоталитарна система от социализма. Единствената разлика е, че социализмът поне си го признаваше, докато капитализма създава у гражданите илюзия, че нещо реално зависи от тях. Така че „1984“ не е критика на даден строй, а на формираната в края на XIX-ти век и съществуваща до момента форма на управление и контрол на масите, която най-точно може да бъде дефинирана като „чифутокрация“.

Една от любимите ми детски книги.

Книгата е хубава. Комбинация от добро криминале и любовна история. Препоръчвам.

Честно казано на мен ’’Онази нощ" ми хареса в пъти повече от тази книга и засега оглавява класацията ми за най-добър роман на Линда Хауърд. Казвам го, защото видях, че масово правят сравнение именно между тези две книги. А относно "Сенки в мрака’’ мога да кажа, че тези сватби между втори братовчеди и секса между татко и дъщеря ми дойдоха малко в повече… не че в реалния живот не се случват подобни извращения (визирам най-вече втория случай). И споделям мнението на част от коментиращите, че главната героиня Роанда на моменти дразни с липсата си на гордост и любовта си към Уеб. Ясно е, че е травмирана и околните са правили всичко възможно да стъпчат самочувствието й още от ранна възраст, но все пак… Иначе, ако изключим тези малки подробности, книгата е добра като замисъл, а стилът на Линда е доста лек и приятен за четене. Категорично не съжалявам, че я прочетох, но определено няма да влезе в графата ми ’’най-любими’’ :)

Приятен роман.

Но моля да поправите всички правописни грешки, защото те развалят удоволствието от четенето.