Читателски коментари

(за „Аз преди теб“ от Джоджо Мойс)

  • 1. Rista.69 (17 юли 2016 в 13:10), оценка: 5 от 6

    Книгата, която промени погледа ми към света и живота за винаги. Има толкова силна болка и безнадеждност. Но съм сигурна, че напълно си заслужаваше да я прочета. Светът е друг за мен сега. Чувствам се съмсем различен човек след тези няколко стотин страници. Прочетете я, тя ще промени и вас към добро!

  • 2. Tonipask (17 юли 2016 в 21:04)

    Напълно съм съгласна. Книгата е разтърсваща! Трябва да се прочете. Чела съм я в книжен вариант и ще я прочета отново. И не се срамувам да кажа, че плаках.

    • 3. vikivasileva (17 юли 2016 в 21:47), оценка: 6 от 6

      Напълно съм съгласна аз също плаках много….

  • 4. HanT (17 юли 2016 в 22:01)

    Това е първата книга която успя да ме разчувства до такава степен, че да се разплача накрая..

  • 5. lora201 (17 юли 2016 в 23:00)

    Филма също е хубав, но на мен лично финалът не ми допадна. Все си мисля, че трябва да се дава кураж на хората с недъзи, а не да им се дават такива идеи….

  • 6. Танчита (20 юли 2016 в 08:27), оценка: 6 от 6

    Прекрасна, Прекрасна! Много е хубаво това, че в западния свят хората могат да направят такъв избор. Да, тъжно е но е прекрасно да можеш да контролираш това ако не можеш нищо друго. Разтърсваща е!

  • 7. Нели (25 юли 2016 в 02:59)

    Прочетох книгата без прекъсване. Чудесна е! Тъжна е….и плаках.. и до последния ред се надявах на щастлив край.

  • 8. ДД (29 юли 2016 в 22:18), оценка: 6 от 6

    Това е истинският живот. Вярно е , че края не е като в приказките, но това е истината. Силни характери. Истински емоции… Книгата е Великолепна.

    Втората част е също толкова искрена и взета от реалността.

    Препоръчвам да се прочете.

  • 9. chocoladka (31 юли 2016 в 06:14), оценка: 6 от 6

    Страхотна книга. Много съм впечатлена. След като я прочетох, гледах филма, но книгата си е книга!!!

  • 10. ketballu (30 август 2016 в 20:11)

    Силно, зряло произведение, отразяващо живота такъв, какъвто е, а не какъвто им се иска да бъде на някои хора! Някои неща са невъзможни, някои неща не зависят от теб и в крайна сметка правиш своя избор. Колкото и тежки последици да влече този избор за околните, които те обичат. Това не са просто „идеи, които авторът дава на хората с увреждания“, а животът. ТОЗИ човек е решил така за себе си. И слава Богу, че съществуват такива места по света. Където да ти помогнат да умреш с достойнство. Защото не можеш да го сториш сам и защото наистина го искаш. Жалко само, че е достъпно само за богати хора, другите май трябва да се оправят самосиндикално. Веднага ми дойде на ума част от друго произведение, „Тик — так“ на Дийн Кунц.

    „На около километър от пекарната «Сайгон в Новия свят», в откраднатата кола, Томи наруши мълчанието продължило три преки.

    — Откъде знаеш как се пали кола с кабелите за контакта?

    — Майка ми ме научи.

    — Майка ти?

    — Тя е много оправна.

    — Това е същата онази страхотна майка, която обича високите скорости и кара състезателни коли и мотоциклети?

    — Да, точно тя. Друга майка нямам.

    — И каква е тя — шофьор на кола, с която бандитите си обират крушите след някой обир?

    — Като млада е била балерина.

    — Разбира се. Специалитетът на всички балерини е паленето на коли без контактен ключ.

    — Не на всички — възрази тя.

    — А след като е приключила с балета…

    — … се е омъжила за баща ми.

    — Той с какво се занимава?

    След като отново погледна в огледалцето дали не ги преследват, Дел обясни:

    — Сега татко учи ангелите да играят покер.

    — Съжалявам, но отново не те разбирам.

    — Той умря, когато бях на десет години.

    Томи веднага съжали за насмешливия тон, с който беше задал въпроса. Почувства, че е бил груб и нетактичен. Веднага смекчи тона:

    — Извинявам се. Било ти е тежко. Била си само на десет години.

    — Мама го застреля.

    Томи преглътна стреснато и смотолеви:

    — Майка ти, балерината?

    — Вече бивша балерина.

    — И го е застреляла?

    — Ами той я помоли.

    Томи кимна, но се почувства ужасно глупаво от смяната на тона. Затова с удоволствие се върна към предишната насмешливост.

    — Да бе, то се разбира от само себе си.

    — Тя не можеше да му откаже.

    — Това сигурно влиза в брачните задължения според вашата религия, нали? Да убиеш съпруга си, ако той самият те помоли?

    — Той умираше от рак — безстрастно съобщи Дел.

    Томи отново се стресна.

    — Господи, ужасно съжалявам.

    — Имаше рак на панкреаса в една от най-болезнените форми.

    — Наистина много съжалявам.

    Вече не се движеха в промишления район. Покрай широкия път бяха разположени търговски обекти: козметични салони, видеозали, магазини с намалени цени за електроника, мебели и стъклени изделия. С изключение на някои нощни заведения и кафенета, които работеха нонстоп, зад останалите витрини не се виждаха нито продавачи, нито клиенти.

    Дел продължи да разказва.

    — Когато болките му станаха тъй нетърпими, че вече не можеше да се съсредоточава в играта, татко реши, че му е време да си отиде от тоя свят. Обичаше картите и без тях не виждаше какъвто и да е смисъл в живота.

    — Картите ли?

    — Не ти ли казах — татко беше професионален покерджия.

    — Не, каза ми само, че сега учел ангелите да играят покер.

    — Е, защо би отишъл да играе с тях, ако не беше професионален покерджия?

    — Ясно — съгласи се Томи, защото понякога проявяваше достатъчно разум, за да се признае за победен.

    — Татко пътуваше из цялата страна, играеше с големи залози, в повечето случаи нелегално, макар че често му се случваше да играе и съвсем законно в Лас Вегас. Всъщност той на да пъти спечели Световното първенство по покер. Мама и аз го придружавахме навсякъде, така че на десетгодишна възраст вече бях разгледала повечето забележителности в Щатите поне по три пъти.

    На Томи му се искаше да си държи устата затворена, но историята така го заинтригува, че не устоя на порива.

    — Значи майка ти го застреля, а?

    — Той беше в болница, при това доста зле, и знаеше, че няма да излезе оттам.

    — И го е застреляла в самата болница, така ли?

    — Поставила цевта на пистолета върху гърдите му, точно над сърцето, а татко й казал, че я обича повече, отколкото който и да било мъж някога е обичал жена си, тя му отвърнала, че също го обича и ще се видят отново на ония свят; дръпнала спусъка и той умрял мигновено.“

  • 11. vyara.krumova1 (31 август 2016 в 10:24), оценка: 6 от 6

    Невероятна, разтърсваща, незабравима. Тя променя живота ти, който по някога е много жесток ! Плаках и се надявах до последно, че ще го накара да промени намерението му. Макар, че аз също бих постъпила, като него. Всеки трябва да е прочете!

  • 12. Далида (7 септември 2016 в 06:58)

    „Да знаеш, че пред теб все още има възможности, е вид лукс.“

    Ето тази фраза ме разтърси. Естествено трябва да се прочете книгата, за да се усети истината от казаното по-горе. И колко много разбирам главния герой. Подходяща книга за нашето време. Горещо препоръчвам.

  • 13. pkaradjinova (1 октомври 2016 в 10:40), оценка: 6 от 6

    Страхотна книга! Много вънуваща и запомняща се.

    Четете нямада съжалявате.

  • 14. Ивана (1 октомври 2016 в 19:24)

    Преди два дни я прочетох, мисля, че няма да я забравя скоро!

    Страхотна, разтърсваща и много истинска история!

  • 15. роси (2 октомври 2016 в 11:00)

    Предлагам ви да прочетете и „Тетрадката“.

  • 16. ина (6 октомври 2016 в 18:42)

    Книгата трябва да се прочете задължително!

  • 17. kalanova (7 октомври 2016 в 16:53), оценка: 6 от 6

    Докато четях книгата плаках много!

    След това я сънувах!

    Сега не мога да се отърва от чувството, че съм била там и наистина съм преживяла всичко!

    Прекрасна книга!

  • 18. bukovski (7 октомври 2016 в 23:17)

    Сълзлива.

  • 19. Вили Георгиева (11 октомври 2016 в 23:12)

    Прекрасна книга!Заслужава си времето ,което ще отделите за да я прочетете.Оценка-6 от 6.

  • 20. have fun (24 октомври 2016 в 01:38), оценка: 5 от 6

    Хареса ми книгата, прочетох я на един дъх. Аз не се разплаках, но признавам, че ми се насълзиха очите. Много лесна и приятна за четене.

  • 21. Ралица (7 юни 2017 в 00:09)

    Гледах филма миналата година, дали в този случай книгата би ми била интересна?

    • 22. Жоржета (7 юни 2017 в 08:41)

      Привет . Книгата е страхотна и двете . Аз преди теб и Аз след теб , а филмът е пълна боза .

  • 23. gy89 (26 юли 2018 в 23:46)

    Книгата е уникална, много ме развълнува. Признавам си много плаках, но едва ли има читател на тази книги който да се е здържал! Препоръчвам, няма да съжалявате!

  • 24. AkoByahZar (27 юли 2018 в 08:23)

    Да, книгата е разкъсваща, но много хубава. Заслужава четенето на 100%. Филмът по нея е добър.

    Продължението „След теб“ също е много хубаво.

  • 25. [email protected] (27 юли 2018 в 12:12)

    Излезе и трета част _ „Все още аз“.

  • 26. AkoByahZar (27 юли 2018 в 17:12)

    Благодаря, ще я купя. Надявам се, че и тя е хубава, защото когато една история се продължи прекалено дълго,

    започва да губи от очарованието си.

  • 27. dorakoteva (16 ноември 2018 в 09:50), оценка: 6 от 6

    Книгата е невероятна. Много тъжна, но и много истинска.

  • 28. lalali (1 март 2019 в 00:36)

    Книгата е страхотна!

  • 29. aniwanowa (1 март 2019 в 11:56), оценка: 6 от 6

    Наистина невероятна! Прочетете и „След теб“ и „Все още аз“.

  • 30. Mytime (23 март 2019 в 09:36)

    Определено книгата Много ми хареса! Няколко дни ме държа настроението, мисля че не беше честно Уил да постъпва, така въпреки всички усилия на Луиза… разбира се плаках доста.

    В момента чета „След теб“- липсва ми образа на веселата Лу. И на Уил. Как е възможно човек да се привърже към герои от книга толкова много, не разбирам! Сякаш съм загубила свой приятел, така силно ми въздейства тази история. Страхотно наистина. С нетърпение искам да стигна до третата част на поредицата.

    Филмът — не ме очарова особено.

  • 31. lidia_k (5 април 2019 в 23:12)

    Много, много разтърсващо… Имаме възможности, имаме всичко… Има ли електронен вариант на продълженията? Отварят се анотации, но не мога да ги изтегля…

  • 32. Li-vi (13 април 2019 в 23:13)

    Невероятна книга! Чете се на един дъх, толкова силен край, че ми беше трудно да чета сред сълзите които излях. Заслужава си!!!

  • 33. pani 16 (30 април 2019 в 16:52), оценка: 6 от 6

    Много истинска и поне за мен не беше сълзлива. Дълго време отказвах да я прочета, защото мислех че ще ме разочарова. Радвам се че я прочетох.

  • 34. Заара (7 май 2019 в 20:28), оценка: 6 от 6

    Невероятна книга.Дълбока.Запомняща се.Книга,която може да промени погледа към живота.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.