Да, все пак не е Джон Уиндам!
Според мен фабулата е доста…, как да кажа елементарна.
Парафраза на войната между Севера и Юга в Америка, на фона на трифидите, разказана от външен наблюдател, който става насила хроникьор на събитията.
А, да! Има и споменати индианци за цвят.
Действието е насочено повече към взаимоотношенията между човешките индивиди, а между човешката раса и трифидната фауна и последиците за хората от нея, каквато е била основната идея на Уиндам.
Все пак се усеща желанието на автора да заклейми изкуствено, гротесктното общество на капитализма с елементи на робовладелчество.
Честно казано, очакваш повече от книгата.
В сравнение с първообраза си е меко казано посредствена.
В сравнение с първообраза може и да ни се стори по слаба. Но все пак е доста добра и определено си заслужава да се прочете! Една нова идея по темата е добре дошла!
Знаете ли че, след смъртта на Едит Пиаф поклонниците й пребили с камшик певица „позволяваща“ си да изпърнява песните!
Страхотна. Нито е скучна, нито трифидите са оставени на заден план.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.