Класика в научната фантастика.
Това си е 200 годишен човек с нова корица, няма лошо заради спорта да го има ама нека нейде се отбележи че се повтаря.
Вилорп, тази книга на Азимов и Силвърбърг — „Позитронният човек“ (The Positronic Man) е романизиран вариант на разказа на Азимов „Двестагодишният човек“ (The Bicentennial Man) и като такава си е съвсем отделна творба.
Когато човек пише коментар от такъв характер, първо е добре да се поосведоми, за да не се излага.
Nomadi, не се впрягай толкова! :) Вилорп, макар и да не е прецизен в изказването си, няма намерението да се заяжда. Просто, отваряйки книгата, е вижда че страшно му прилича на познат разказ, но с повече подробности. След това решава да предопреди следващите, че няма нужда да си губят времето с книгата, когато е наличен и разказа.
Не знам дали романът се различава по нещо от разказа освен по обема. Надявам се, това да го каже някой, който има нервите да прочете и двете произведения (лично аз трудно чета, когато знам какво точно ще се случи). Така че, ако някой знае дали идеите в романа са разширени и/или задълбочени, и/или ако са добавени нови, нека да пише.
Заех се да препрочета за спорта разказа 200 годишен човек/мъж и се оказа че първо съм чел тук показания „Позитронният човек“. За справка разлика в идеята няма, поне до първите четири части които изчетох. Ще видя тия дни да сверя и останалите. Това произведени е по-богато и има както някой добри пояснителни бележки така и разтакаване с описанията.
Да си го кажем направо — издателя те повиква и казва: „Дай произведение с обем…“ И взимаш един разказ и го разширяваш описателно, разтакаваш действието и т.н. и т.н. И при Азимов го е имало, мисля че някъде в негово интервю съм чел, как издателя му, например, изисквал произведение с определен брой думи (как си е играл да ги брои, не знам) и други такива…А като цяло първоначалния
разказ е абсолютно достатъчен за разказване на историята.
Така е… Същото нещо се наблюдава и при Артър Кларк — „Песните на далечната Земя“, „Земна светлина“ и др., преработени от разкази в романи. По принцип това е прийом да се дообясняват някои неща от първоночалните произведения или доразвиване и допълване на идеята на автора, като условието обаче е да не пострада повествованието като цяло, т.е. да се избегне ненужното „раздуване“ на сюжета с излишни описания, придружени с дълги диалози между героите, които може да се развият в страница и половина, например, вместо в десетина. Това обаче не омаловажава като цяло гениалните творби на такива титани, просто понякога и икономическите предпоставки играят роля, ако трябва да се издаде роман, вместо сравнително късо разказче.
Абсолютно.
Други два преработени разказа в романи на Азимов са „Падането на нощта“ и „Дете на времето“/ „Грозното момченце“. Няма лошо, по принцип съм за. Все пак Маестрото би бил четен винаги, независимо от формата и съдържанието.
Сещам се за още една преработка в роман на Кларк — „Чукът на бога“, но все пак
тук е място за мнения за произведения на Азимов, извинявам се за отклоненията:)
Идеята на Азимов е отлична, Силвърбърк е много- добър разказвач добавил доста забавни и оригнални сюжети. Получило се е много добре! Дори и филмът е на ниво!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.