Читателски коментари

Скъпа госпожо, то всеки има право да сподели мнение, ама тука не сме на неделна служба. От думите ви струи неподправен религиозен фанатизъм, страшно ми стана, честно. Истински вярващият човек според мен е тих и смирен, и не съди. Нали така ни учи Писанието? Недоумявам как изобщо сте се натъкнали на такава „безбожна“ книга.

Аз впрочем не харесвам тази поредица, но по съвсем различни причини, които нямат нищо общо с вашето анатемосване.

Както казваше леля Далия в едно доста забавно и жизнерадостно произведение на Удхаус, което — убедена съм — няма да ви допадне, „Боже, пази патките!“

Вълнуваща история, добре заплетен сюжет който те държи в напрежение до края и те кара да се чудиш кой е убиеца, досетих се по средата, но въпреки че е доста дълга се чете бързо, книгата е страхотна!!!

Калояне,не можах да се сдържа и да не ти отговоря ,че ако исках пълно опознаване на исторически, етнически, географски и военни „реалии“ ,щях да чета история,а не художествен роман.

И при мен е така. Ще бъда благодарна ако може нещо да се направи по въпроса.

Много готино и интересно

Скука!!!

Emily, благодарение на коментара Ви си припомниха тази толкова нежна и тъжна книжка на Виктор Пасков. Чела съм я преди години, а библиотеката ми остана в България. Чудесно е, че ще мога да я преоткрия! Благодаря отново и на Читанка!

Невероятна! Чете се с лекота и удоволствие. Няма излишни думи или описания. Тъкмо я прочетох и все още не съм преглътнала заседналата буца в гърлото ми. За първи път чета Виктор Пасков и със сигурност ще повторя.

Много вълнуваща история!

Освен че е майсторски трилър, тази книга е много страшна. Страшна със заложеното в нея. С това, което започва да се сбъдва, все повече и повече.

Много ми хареса (както някой каза по горе), не една от най-любимите ми, но въпреки това е увлекателна и с невероятен край.

Дори без да съм чела английския текст, ми става ясно, че преводът не е адекватен (кукла от Китай или кукла от процелан?). Препоръката ми към преводача е да наблегне и върху правописа.

Елегията „Цветарка“ носи идеята, че това е свят, лишен от социална справедливост, в който невинните и беззащитните страдат.

Горното твърдение е дословен цитат от упражнение в платен сайт за уроци по литература. Тъжната равносметка, век след написването на творбата, е, че нищо не се е променило. Какво се е случвало през тези сто години, че пак сме в свят, където невинните страдат?

И по-късния въпрос: Защо им е на учениците от днешния, 21. век, да учат, да се трудят, да остават родолюбци, щом ще страдат, ако останат невинни и честни, старателни и последователни по пътя на обучението си и по пътя на Знанието?

И онези урбанистични красоти, които ни доставят толкова бързо и удобно съвременните мобилни играчки, как създават същия трагичен контраст между „теменужния“ остров и чудовището, дебнещо с черните си пипала.

Колко точно поетът е характеризирал онова някогашно и настоящото сегашно — лаконично и силно: „повестите безутешни на вседневен маскарад“.

Толкова навреме се получи да си препрочета, изслушам и изгледам измисления за ученици анализ на стихотворението (няма смисъл да се посочва къде, важното е, че стихотворението е тук!), че не се сдържах да споделя.

Нищо ли не се е променило, наистина?

Прекрасни взаимоотношения между мъж и жена.Да, еротични сцени има, при това обрисувани с невероятен личен талант от авторката.

Впрочем като цяло книгата е по-скоро приключенски роман — горещо я препоръчвам — заслужава си, увлекателна и завладяваща е.

Прекрасни, етични, грижовни взаимоотношения между двамата.Книгата е увлекателна и завладяваща, да, на места еротична, при това написана изключително даровито.

Не се заяждам и не съм някакъв фил, но за алкохолизираните и аморални европейци добре са се справили като се замислиш

Когато любовта съществува живота има смисъл.

Може би най-интересната част в поредицата „девет разказа“, но така и не разбрах смисъла в цялата тази история.

След прочитането на разаказа се замислих и все още съм замислен, но очевидно смисъла е в това, че явно няма какво толкова да се мисли.

Не, няма да е последната книга от поредицата.

Следващата е с работно заглавие „На волнах огня“ (разбирай „На вълните на огъня“). Но в графика на автора е първо да завърши „Илюзия за поражение“ (продължението на „Игра на маски“, която в момента чака проверка в Ателието), След това ще довършва още две книги („Корпорация ВАМП“ и „Кулак Полуденной Звезды“) и чак тогава ще започне да пише „На волнах огня“. Тоест ще е твърде оптимистично да очакваме книгата преди началото на 2019 година.

Основната идея на книгата не е да ни покаже как разглезените богаташи се променят,как съвестен адвокат дава бъбрека си на свой приател ,и как се прави фондация ,не за да се спестяват пари от завещание,а за да се помогне. Само човек ,който е прочел книгата ,но не е вникнал в нея ,може да нарече книгата банална, а сюжета за шест годишни.Тя изразява в себе си сбора от нещата ,които ние забравяме в ежедневието. Богаташа може да се промени за година , месец, днен.Всички се променяме дори за часовете, които сме преживяли.Надяваме се да бъдем значими за другите.Дори в момента аз самата се надявам да променя читателя на този ненужно голям коментар и да стана част от израстването ,което продължава през целия ни живот.