Читателски коментари

Прекрасна книга, нищо човешко не й е чуждо, така да се каже.

Книгата кара да се замислиш за мирогледа ти за света с такава дълбочина.

Много, много ми хареса. И първия, и втория път, когато я четох.

Интересен пътепис, който стряска със злободневието си.

Все пак, определено това се дължи на гения на Щастливеца и умението му да вижда в сегашното и бъдещето.

Чел съм я като ученик, но чак сега можах да оценя напълно творбата и да и се насладя.

За пръв път попадам на любовен роман в който любовната история очевидно започва след края на романа….Странно, да

Скромно и наивно. Повърхностно и апатично. Полуидейно и по американски глупаво. Сякаш преди Америка да се колонизира от алкохолизираните и аморални европейци криещи се зад фасадата на една религия не е била континент със своята разнообразна идентичност. ,, Добре, че дойдоха белите" та да се сложи началото, но началото на края на една нация и множество култури.

Наистина една от най-добрите книги на авторката, а и изобщо в жанра по мое мнение. Не ти дава да я оставиш дори за миг :)

Според мен хубавото на тази книга е че е насочена към силно специфичен и тесен кръг от хора, които обикновено не са известни като читатели или имащи особено значение за обществото и слава богу че е така. Все пак вско четиво се харесва някому така че успех с прочита, на мен ми костваше известно усилие да да издържа до края.

Книгата е супер интересна.

Добре съм, Онорин.

Благодаря за милия въпрос!

Да, и двете книги са тук, и завършва с битката на Мусаши с Коджиро.

Сега за самата книга.

Безспорно е много интересна, с внимателно пресъздаване на времето и традициите след победата на Торанага-сама (Токугава Иеясу) при Секигахара. Това, с което ме подразни е, че книгата нагнетява напрежение до самият край, а кулминацията е в един параграф и после… свършва! Ей тъй! И толкова! Нищо… ни-щи-чко! Всеки един от персонажите остава незавършен, с изключение на геройски загиналите, за които повече и нищо не е необходимо да се каже. Няма и помен от философията в Го Рин Но Шо… Може пък и това да е била целта… кой знае?

„Браво Ейджи. Браво Йошикава“.

ОБАЧЕ:

Книгата изцяло се фокусира върху периода на възход на Хи(де)йоши, като даже не стига до периодът му на к(у)ампаку, още по-малко до тайко. Като се дистанцира човек от изцяло хвалебствената част, никъде не е пресъздадена дори малка част от философията, описана в „The Swordless Samurai“. А за по-късният му период — пресъздаден в един параграф в края на книгата — могат да се дадат нееднозначни тълкувания, и той не е чак в такава възходяща линия.

Книгата е добра от гледна точка на пресъздаването на духа на Япония през този период, почива на редица исторически факти, но когато завършиш и последното изречение оставаш с впечатлението, че трябва да има още, още много. За съжаление авторът не е сред живите и няма как да знаем дали не е имал желание да напише още том-два.

Все си мисля, че тая корица не е черно-бяла.

По-добре прочетете оригинала на Шекли

Страхотна книга, и аз не знам защо досега съм я подминавала, след като Нора Робъртс рядко пише книга, която да не си струва четенето. Ако ви харесва мистичното, тази история ще ви допадне.

Нт и мече кода, мога ли да попитам как сте?

Харесвам много от книгите на Шелдън. Някои от тях са доста еднакви по сюжет и за това си бях дала дълга почивка от този автор. Тази книга до средата беше много интересна и изведнъж се превърна в четене на едно медицинско досие. Няма да издавам детайли от книгата, но съм доста разочарована след като я прочетох. Краят е ужасно глупав, дори и дете би го познал.

Уникално продължение на една класика. Великолепна композиция и съчетание на историята. Възхитително. Ако има нещо дето да надминава оригинала в моето богато книгочитателство то това е именно тази книга.

Увлекателно и забавно четиво.

Виждам, че е от по-късния период на Кинг.

Именно тогава той е най-усъвършенстван като творец.

Стил Стивън Кинг, няма спор… И все пак има още нещо, нещо неуловимо, но твърде близко… нещо извън въображението на автора, но… толкова е задушевно, интимно и лично.

Кара ме да се чувствам добре това произведение, особено някои отделни глави и пасажи.

Имам чувството сякаш е извън времето тази книга.