Читателски коментари

За съжаление последната книга е леко казано разочароваща…. Твърде много кибер пънк, това беше първата фантастика, която не дочетох, при все, че първите части ги нареждам в любимите ми книги.

Бях предубеден, защото началото беше дълго, тромаво и прекалено абстрактно, но се оказа страхотна и завладяваща книга.

Увлекателен трилър, динамично развитие на действието. Чете се на един дъх и с напълно реалистичен край.

За съжаление от други хора, чели останалите части, разбрах че идеята е развита и същинското се случва в следващите книги, но по някаква причина издателството закупило авторските права се е отказало от издаването им. Явно на Фармър не му върви с издателствата ;)

Връзката между главните герои беше твърде насилническа, за да я нарека любовна. Романтика грам не видях. В книгата имаше няколко добри момента, но все пак крайно недостатъчни за да харесам цялостната история. Думите „копеле“ и „кучка“, които си разменяха нонстоп героите силно ме отблъснаха.

И в заключение ще кажа, че определено Шоз има проблем с потните жлези — беше ми изключително странно защо авторката толкова често акцентира върху обилното му потене.

Може би оценка 4 е висока за книгата, но хайде от мен да мине.

Наистина историята е интересна и не ти се иска да спираш четенето до самия край ! Само главната героиня започна на моменти да ме дразни

Страхотна книга.Прочетох я на един дъх.

Още в началото се отказах и реших да чета на английски. Преводът е много, много лош. На места трудно се разбира смисълът на извреченията.

Страхотна книга. Бих казала — шедьовър.

Само авторката си е повярвала, че е обезсмъртила тайните служби и арабската култура в един роман. Натъкмен и претупан роман от началото до края. Нелепи ситуации и развитие на действието. Общо взето май се чакаше от началото до края да се оженят, че да могат да преспят заедно. Заговора, преврата, тайните служби и т.н. бяха само някакъв бледо загатнат, много мътен фон. Прочетох я до края, надявайки се да стане нещо интересно. Жалко…Не би…

Прекрасен роман много ми хареса. Страхотен е четете я няма да съжелявате

Здравейте, вече е преведена и 7-та книга за Тайгър във фейсбук страничката на Illusions and Dreams/Илюзии и мечти — фен-преводи ;)

Отегчителна на доста места, наивна. Ако имате час-два свободни и искате да ги загубете с тази книга — става.

Пълна фантасмагория. Не, че не се забавлявах докато я четох, но все пак накрая останах със странен страничен вкус. Авторката се е постарала да попрочете за Русия и за историята й. И все пак съм чела и по-добри нейни работи.

notman, искрено благодаря за линка! Не съм чел Мизес, макар, разбира се, да ми е добре познат по име.

Качих книгата на киндъла си и мисля, че съвсем скоро ще я започна. В момента чета Роджър Скрутън.

Понякога ми е странно, че се случи така, че дори в любимия литературен форум ни се налага да водим спорадична виртуална битка за истината, но е от такова фундаментално значение за бъдещето, че просто е трудно човек напълно да се въздържа.

Аз дълги години го правих — заблуден от привидното затишие в моята тук провинциална, периферна държавица. (Мислех си: хората си гледат работата, не се интересуват от идеология, не са запознати със стоте милиона жертви на социализма, но инак всичко си върви, както винаги и хората са по-добри, може би малко твърде наивни.) Последните години нещата драстично ескалираха и единственото, което мога и правя е да разговарям с познатите си, да опитвам да им задавам въпроси и да събуждам у тях инстинкта за оцеляване и мислене; да им посочвам несъответствието между лозунги и действителност.

Когато взех трудното решение да емигрирам, никога и през ум не беше ми минало, че ще ми се случи да живея соца втори път. Наистина модифицирана версия, но еднакво мракобесна, фалшва, непродуктивна и потисническа. Израствайки зад Желязната завеса, знаехме твърде малко за процесите, които се протичали откъм 60-те години на Запад.

В моята действителност, за да има някакъв шанс за промяна, първата битка която трябва да спечелим е с политическата коректност и темите-табу. Толкова много са и всеки ден има все нови и нови забранени думи, забранени теми — едно безкрайно съревнование кой може да капитализира най-добре статута си на жертва, за да получи повече при силовото прехвърляне на средства от тези, които работят (главно белите мъже от всяка сфера на живота — от строителни работници до софтуерни инженери) към тези които врещят най-силно (фминист(к)и, всякакви цветнокожи, млади марксисти-безделници, които не са работили един ден през живота си, ’зелени’-комунисти, които не се интересуват от защитата на животните, а най-важно за тях са гей-браковете и избираемия пол за децата в детската градина, ЗКПЧ-тата от университетите и т.н.). За да няма изненади при гласуванията, постоянно и под всевъзможни претексти се импортират хора с ниско айкю от третия свят, които са поначало и вечно зависими от социалните програми и винаги гласуват за повече ’демократичен социализъм’.

Белите са тотално деморализирани. Обществото (им) се разпада пред очите ми, докато идеолозите постоянно внасят нови и нови ’граждани’ от третия свят и Азия, и окуражват тяхната сегрегация, запазване на културната им идентичност, и здрави социални връзки. Абсурдите и дегенерацията са направо невъобразими и всички до един имат общ лайтмотив — равенство — марксическата и нео-марксическа идеология.

Сърдечни поздрави!

Чак пък невероятна, не бих казала. Доста претупан финал. Но става за четиво за отмора.

Жалко, че няма 3-та и 4-та част, на които тази е само въведение и то наистина скучновато. В тях вече въображението се развихря на максимум. Препоръчвам да се прочете, издадени са от Бард в един дебел том към поредицата „Велики Майстори: Фентъзи и Фантастиката“.

Една от любимите ми части от поредицата! Лайтмотивът е вдъхновяващ!

Разочарован съм от тази книга на Агата Кристи, чел съм други нейни произведения, които са в пъти по-добри от това!

Уважаеми нт, скоро (надявам се) тук ще се появи „Антикапиталистическото мислене“ на Лудвиг фон Мизес. Работя по въпроса.

Ако проявява интерес — моля: https://mises.org/library/anti-capitalistic-mentality