Това някаква шега ли е?
"Веднага след 1 септември 1939 г. и до днес на Запад търсят виновника за световната трагедия. Буржоазните историци се стремят да изопачат картината на миналото, да очернят външната политика на СССР, като не се свенят дори да прехвърлят вината за разпалването на войната на него. Империализмът не търси виновника в своя дом. А известно е, че Втората, както и Първата световна война, е рожба на империализма; той я подготвяше материално и политически и се отказа да сътрудничи със СССР срещу агресията. Причина за войната беше стремежът на империалистите за заграбване на чужди територии, на пазари и суровинни източници. "
’Полезните идиоти’ на Запад от единици през 20-те и 30-те са вече над 50% от гласоподавателите.
Оказва се, че Макарти е бил прав за всичко, но за съжаление се е провалил.
Жалко, че Филип К. Дик не е наоколо да напише роман за света, в който Макарти успява да спечели битката на живота си, а Ийнок Пауъл става премиер на Великобритания.
Дали някой би издал подобен роман днес? Съмнявам се.
Политическата коректност (измислена от Мао) е по-ефикасна от всяка болшевишка цензура — парализира всички и всичко. Естествено че Жана Д’арк ще бъде негърка в поредния холивудски бълвоч; естествено че първите британци са били чернокожи. Как иначе.
Не, това не е шега. Това е документално свидетелство за безсрамната демагогия и фундаментални лъжи, на които бяхме подложени през годините на социализма и на която е подложен целият Западен свят в момента. Единствената разлика е, че понеже при нас ’социализма’ дойде с кръв, масови убийства, изнасилвания и ’народен съд’, донесен на щиковете на червената армия-’освободителка’, никой що-годе читав и интелигентен човек, оцелял в България не вярваше на комунистическия бълвоч; на Запад преходът е мек и населението е масово хипнотизирвано от три поколения до степен, че обикновения човек от улицата е повече марксист и от най-активните комсомолски секретари, отличили се в организационната работа по септемврийските бригади за домати през 80-те.
ЗКПЧ-тата и ВКР-тата направо бледнеят пред ’журналистите’ от „Ню Йорк Таймс“, „СиЕнЕн“, „Гардиън“, „БиБиСи“ и „Уол Стрийт Джърнъл“.
Подмяната на историята не е шега, а инструмент.
Уважаеми нт, скоро (надявам се) тук ще се появи „Антикапиталистическото мислене“ на Лудвиг фон Мизес. Работя по въпроса.
Ако проявява интерес — моля: https://mises.org/library/anti-capitalistic-mentality
notman, искрено благодаря за линка! Не съм чел Мизес, макар, разбира се, да ми е добре познат по име.
Качих книгата на киндъла си и мисля, че съвсем скоро ще я започна. В момента чета Роджър Скрутън.
Понякога ми е странно, че се случи така, че дори в любимия литературен форум ни се налага да водим спорадична виртуална битка за истината, но е от такова фундаментално значение за бъдещето, че просто е трудно човек напълно да се въздържа.
Аз дълги години го правих — заблуден от привидното затишие в моята тук провинциална, периферна държавица. (Мислех си: хората си гледат работата, не се интересуват от идеология, не са запознати със стоте милиона жертви на социализма, но инак всичко си върви, както винаги и хората са по-добри, може би малко твърде наивни.) Последните години нещата драстично ескалираха и единственото, което мога и правя е да разговарям с познатите си, да опитвам да им задавам въпроси и да събуждам у тях инстинкта за оцеляване и мислене; да им посочвам несъответствието между лозунги и действителност.
Когато взех трудното решение да емигрирам, никога и през ум не беше ми минало, че ще ми се случи да живея соца втори път. Наистина модифицирана версия, но еднакво мракобесна, фалшва, непродуктивна и потисническа. Израствайки зад Желязната завеса, знаехме твърде малко за процесите, които се протичали откъм 60-те години на Запад.
В моята действителност, за да има някакъв шанс за промяна, първата битка която трябва да спечелим е с политическата коректност и темите-табу. Толкова много са и всеки ден има все нови и нови забранени думи, забранени теми — едно безкрайно съревнование кой може да капитализира най-добре статута си на жертва, за да получи повече при силовото прехвърляне на средства от тези, които работят (главно белите мъже от всяка сфера на живота — от строителни работници до софтуерни инженери) към тези които врещят най-силно (фминист(к)и, всякакви цветнокожи, млади марксисти-безделници, които не са работили един ден през живота си, ’зелени’-комунисти, които не се интересуват от защитата на животните, а най-важно за тях са гей-браковете и избираемия пол за децата в детската градина, ЗКПЧ-тата от университетите и т.н.). За да няма изненади при гласуванията, постоянно и под всевъзможни претексти се импортират хора с ниско айкю от третия свят, които са поначало и вечно зависими от социалните програми и винаги гласуват за повече ’демократичен социализъм’.
Белите са тотално деморализирани. Обществото (им) се разпада пред очите ми, докато идеолозите постоянно внасят нови и нови ’граждани’ от третия свят и Азия, и окуражват тяхната сегрегация, запазване на културната им идентичност, и здрави социални връзки. Абсурдите и дегенерацията са направо невъобразими и всички до един имат общ лайтмотив — равенство — марксическата и нео-марксическа идеология.
Сърдечни поздрави!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.