За съжаление книгата е пълно разочарование. Нищо общо със „Среща с Рама“ и този Артър Кларк, който съм чел. Жалко!!! Благодарности за труда, ще очакваме 3-та част да видим и нея
И с „Космическата одисея“ е горе-долу същото — феноменална първа част, две що годе търпими продължения и отвратителна четвърта книга. Явно Артър Кларк има навика да си прецаква поредиците.
Прочетох и 2те части и не съм очарован. Описания, описания… човешки взаимоотношения, интриги… аз фантастика ли чета или любовен роман. 1000 + страници и накрая нищо… Цялата книга една мудна, никакво действие, дори и накрая чакам някаква развръзка, а то … нищо.
И първата част същата…
Но все пак Артър Кларк… трябваше да ги прочета.
Огромно разочарование. Все едно е писано от друг автор. Реших да препрочета цялат поредица, забравил, защо в детството си я бях отхвърлил. Вече досещам за мотивите си. Поне 70% от книгата представлява дебилен и низък интригантски любовен роман. Първите няколкостотин страници могат да се прескочат и читателят не би разбрал даже за липсата им. Абсурдни до слабоумие ситуации — среща с извънземна, високотехнологична раса. Първо далечно пътуване от един век, планове за остри действия на чужда територия и (спойлер) се включват 20% журналисти, цивилни и каква ли не друга паплач. Очевидна психическа нестабилност в няколко члена, липса на записващи устройства, сексуални интриги, бавно развиващ се командир- генерал- алтруист…На цивилна манекенка се дават първостепенни задачи за изпълнение. Капитанът с целия екипаж се налива с алкохол в чужд космически кораб, Щаб-квартирата на Земята си нямали на представа как да заменят лиспващия капитан и млъкват за седмици, като оставят мисията на самотек. Манекенката-проститутка-журналистка е назначена за главен съветник и заместник командир, който даже поема секретните комуникации и свръзките с Щаба… Екипажът ходи по светски партита и се налива с алкохол в деня преди заминаването!!! — поне 6 месеца преди полет, космонавтите дори и сега не контактуват с външния свят, поради опасност да се качат заразени на полета. Командирът всъщност няма заместник?!!!, а кой поема функциите му, когато е на мисия на повърхността или почива?!!! Мога да изброя цяла страница абсурди, но впе1атленията ми от книгата са отвратителни. Давам оценка 2, но за автор от такъв калибър, това е недопустимо.
ПП: съжалявам за грешките, но писах от неудобен мобилен телефон
На мен пък цялата поредица ми харесва. Вярно на места е малко мудна, но заради добрите моменти си заслужава.
Жалко, че няма 3-та и 4-та част, на които тази е само въведение и то наистина скучновато. В тях вече въображението се развихря на максимум. Препоръчвам да се прочете, издадени са от Бард в един дебел том към поредицата „Велики Майстори: Фентъзи и Фантастиката“.
Към средата на книгата усетих на къде отиват нещата, ни все пак се насилих да я дочета надявайки че локумите ще се посрещнат. В един момент реших да си дам малко почивка и да отпусна с друга книга. Върнах се с нови сили но уви блатото на мъката стана по-дълбоко. Малко повече ми дойде описанието сексуалните трепети на 14 годишна кифла. Знам ли? Дали да продължавам да чета следващата част или някой може да ми преразкаже на бързо продължението на индийския сериал. Не знам разликата в стила спрямо „Среа с Рама“ и тази боза се дължи изцяло заради Артър Кларк или е поради партньорството му с друг автор.
Изобщо не продължавай с книгата. Много е зле.
По принцип доста рядко оставям коментари по какъвто и да било повод, но в този случай просто не мога да се сдържа — тази книга е феноменална боза! Отказвам да повярвам, че Артър Кларк има нещо общо в това изключително плитко произведение за тийнейджри, просто чета и не вярвам на очите си! По-горе в коментарите детайлно е описано за какви фрапантни безумия ства въпрос, дълбоко съжалявам, че не се вслушах в тях, но след Среща с Рама просто нямаше как да не дам шанс….уви, голяма грешка!
Искам и аз да добавя малко възмутителни коментари, току виж ми попремине яда — внимание, спойлери! Освен описаните от други читатели простотии, това което най-много ме подразни e екипажа, и най-вече главната героиня — бавноразвиващ се доктор/олимпийски шампион/африканска принцеса/английска принцеса! Целия екипаж без нито едно (!) изключение са група инфантилни, егоцентрични, малоумни дебили, които мислят само и единствено за плюскане, спане, пари и какво ще дават по телевизията. На фона на най-великата мисия в историята на човечеството подборът на кадрите е изключително некадърен, а като цяло остава и впечатлението, че цялото население на Земята се състои от банда идиоти, най-големите от които са изпратени в Космоса. Само един пример — намират се на непознат грандиозен космически кораб, изчезва член на екипажа, но решават да го потърсят след закуска, защото са гладни. След кратко издирване, състоящо се в лутане из произволни места, закачки и шегички всички се връщат, защото вече е време за обяд. Когато не ядат, всички спят, обаче толкова жестоко им се спи, нищо друго няма значение, само да са наядени и наспани!
Нашата мома, която както вече споменах е бавноразвиващ се доктор/олимпийска шампионка по лека атлетика/африканска принцеса/английска принцеса. Пълна загадка остава защо, аджеба, точно тя е избрана за главен лекар на експедицията, сред всички нейни колеги на земята се сещам за поне 7 само в моя квартал, които са милион пъти по-квалифицирани. Въпросната дама не може да разпознае и настинка, без да се консултира с айпада си, нито знае нещо за болестите, нито за лекарства, абе нищо! Само цъка с апликейшъна, иначе хал-хабер си няма. Сеща се, че не е преглеждала никого от екипажа, веднага след това забравя и след 10 минути се сеща отново. Може би е твърде разсеяна, защото през цялото време детайлно ни се описва как блее по вилата си във Франция, припомня си как кара ски и пие какао пред камината, какво прави горката там в тия извънземни чукари и тя не знае. Три дена прави диагностика на човек с болно сърце, дето от екг-то му си личи от 100 километра, че няма да го бъде и накрая вика, абе давай, дано не умреш! След един ден сърцето му спира. После пада в една дупка и 24 часа по-късно вече стомахът и се разкъсва от болезнени спазми, понеже умира от глад, не е яла на обяд и има само няколко сандвича в ръкава. 3 часа по-късно вече умира, организма и гасне бавно и тя решава вместо да се опита поне грам да се спаси, да лежи и да си мисли за кюфтета!!! В крайна сметка успява да се спаси и първото нещо, което пита човекът, който и помага е дали случайно няма някаква луканка, защото 5 дена е нагъвала само пъпеш, това напълно сериозно без да преувеличавам!!! Не може да се събуди по половин час, хем през повечето време спи, но лоши хора все я будят след десетина часа да я питат защо ги боли примерно. Хората и говорят ставай Земята ще замине, тя само мига и вика не ме занимвай, кафе има ли!!!
Абе пълно безобразие, мога да пиша още с часове, но спирам дотук понеже пак почвам да се ядосвам! Един съвет от мен — ако четете това преди да сте почнали с книгата, умолявам ви — недейте!!!
След шеметното четене на „Среща с Рама“ идвам тук и съм шокирана от коментарите! Да прескоча ли и ще остане ли хубавото чувство от четенето, ако се прехвърля на „Градината на Рама“?
Ще съм благодарна за съвета!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.