Читателски коментари

Реших да посегна към творчеството на Маркес за втори път ,след като изстрадах разочарованието на Любов по време на холера. Четенето на Сто години самота беше още по- мъчително за мен. Смятам ,че писатели като Достоевски Стайнбек, Ремарк , Хосейни , Шоу , …. са титани сравнени с Маркес. Така наречения майстор на магическия реализъм или по скоро лудост ме обърка тотално . Банални послания , съпроводени с голям брой излишни персонажи , които живеят във време без точни години и дати. Персонажи , които летят , деца със свински опашки и тн. Съжалявам за негативното мнения , което изказвам,но реших да напиша първия си пост ,разочарован от поредния прехвален ,,вечен’’ роман.

Възмутително е, че се качват такива книги! Пълна е с глупости и псевдо факти… Така се ядосах. И за капак — исках да дам оценка Отвратителна, но сайтът заби и маркира Шедьовър… Което няма как да променя! :(

Книги, изпълнени с лъжи, омраза и обиди към хората, нямат място в Читанка!

Много „освободени“ тези Шотландки?!?!?!

Много вълнуваща чете се на един дъх

Много добро четиво за любителите на скандинавската криминална литература.

Жалко, че изчезна твърде бързо от възможните за четене книги, но все някога ще могат да ѝ се насладят и други…

Благодарности за труда на всички, направили я достъпна, дори и за толкова кратко време, в Читанката.

Двайсетина години са минали от първата ми среща с Роланд Дисчейн, но написаното от Кинг е все така вълнуващо мрачно. Драго ми е, че противно на очакванията си, той все пак успя да завърши притчата си за Тъмната кула, история на която аз ще се насладя напълно сега.

Роланд, последният Стрелец останал на този свят преследва неуморно своя архивраг — „Човекът в черно“. Очакват го много премеждия и нелеки избори и само лудостта по Тъмната кула, която не го напуска, му помага да продължи напред.

Цитат:

„Само враговете казват истината. Приятелите и любовниците лъжат неуморно, оплетени в мрежата на дълга.“

P.S. Преводът от 1998 за съжаление е доста поостарял, на места не е никак добър, ма карай — ще позатварям оче, когатто трябва. Всичко е в името на голямата ми цел, да прочета целия цикъл.

Тегава. С много прескачане стигнах до 10 глава и май не мога повече. Много обяснения между репликите. Докато ги изчета забравям за диалога, връщам да се подсетя. Губя интерес.

За обикновените жени ,но „с кралска закалка“ — благодарност за вдъхновението , Пол — Лу Сюлицер !

Велик роман! От най-добрите на Сандра! Препоръчам с две ръце и два крака!

Изплаках си очите на този роман. Последните 50 страници направо ме довършиха. Много трогателна история!!

Книгата е уникална!!! Майсторски и много умело написана. Стана една от любимите ми от този жанр. Препоръчвам я на други любители горещо.

Най-добрата книга, която съм чела в последно време! Стойностна, истинска, за реални неща от живота ! Препоръчвам и двете части! Писателката определено има усет и страхотен стил на писане!

До „един с два“ *Много е общото, най вече похватите на действие, не съм живял в Русия, изобщо не съм бил роден в годините, които описва, но това което чета, е това, което виждам в партята, в която членувам, а и в други за които имам информация. За пример- какво стана с един от нашите. Човека бе с партиен стаж над 40г., вярно служил на партия, и родина. Кой е той не желая да спомена, но бе човек рапознаваем по снимките от социализма, и парламента е гледал дълги години отвътре, и ЦК на БКП, и какво ли още не. Та тоя човечец бе включен в листа на друга партия без негово съгласие, за което без мног да му се иска обяснение бе набързо изключен от партията, в която членува. Не се мина обаче много време, и същата тази партия, която го изключи дисциплинарно, го издигна за независим депутат от нейните листи. Впрочем историята на ББ, и ЦвЦв, и тя е в този контекст. Силна бе и главата за банката, тя пък ми напомня на друг случай с един образ от Сандански. Преди години седим с един прекрасен бизнесмен в един офис намиращ се срещу прозорците на едно ембелматично министерство, та господина от Сандански бе съветник по въпросите с корупцията на тогавашния първи. Та докато си седим, другият отсреща се извини и излезна от едната стая, и влезна в другата стая също офис. Да ама докато излизаше го гледам излезна с издуто куфарче, а като се върна- куфарчето поотслабнало. И кого ми виждат очите с него- господина от Сандански, ама носи найлонова чанта изпълнена съдаржателно. След два часа гледам господина от Сандански, как яростно обяснява от телевизора, как трябва държавата да се бори с корупцията, впрочем каквото правеше всяка седмица поне по веднъж, че понякога и по- често. Интересното бе, че минаха се не минаха 2–3 седмици, и на прекрасния бизнесмен изведнъж му потръгна бизнеса. Пък развитието на кариерата на тоя от Сандански има сериозни сходства с една друга глава от книгата. Та кое да е общото, май повечето. Относно социализма- аз лично изпитвам симпатии към много от политиките на този строй, но обективната истина е такава, че имаше и свои недостатъци, и то такива, че караше мнозина да мечтаят да избягат от държавата. И както завършва тази книга Суворов (Резун), то никой строй не трябва да е такъв, че насила да кара хората да останат. Да не забравяме все пак, че следвайки учението на Маркс, то комунизма е просто следващата стъпка в развитието на капитализма, като в някои отношния дори Маркс критикува социализма в многото му вариации (манифест на комунистическата партия).

За мен Лиляна Михайлова е сред недооценените наши автори! Спомням си нещо, което прочетох преди време, по повод нейната кончина през 2010 година и много ме натъжи:

„… беше от горните етажи на нашата литература, но никой не и го каза.“

Много постно написано и безинтересно

Имам чувството, че сме живели в различни държави..

Нима знаехте всичко това като дете?

Или паметта ви удобно попълни всичко със сегашни знания?

Детството през режима беше вълшебно, факт!

Хареса ми, доста заплетен трилър,и за пръв път имаше толкова еротика в книга на Сандра Браун ;)

И какво общо има със социализма фактът, че в партийните структури правят кариера само малоумни и безгръбначни нагаждачи??? Питам аз и отговор не искам!!!…

Що се отнася до Резун, четейки произведенията му, човек никога не трябва да забравя една проста истина — че той е мигрант със смъртна присъда в Русия. В същото време не е глупав мъж, работил е достатъчно дълго в ГРУ и е пределно наясно, че бегълци като него са по-ценни живи, отколкото мъртви за новите си господари само докато плюят активно родината си. ГРУ ли — екзекутират ги и хвърлят вината върху службите на противника. Както направиха с Георги Марков. А на Резуна му се живее, така че няма да се учудя, прочитайки в някоя от следващите му книги как членовете на ЦК на КПСС на конгресите си са се замеряли с лъжички чер хайвер и похърквали под ритъма на Брежневото чене :)

И аз ! Няма ли кой да преведе и другите книги от поредицата! В един руски сайт видях, че има вече към 60 !

Пристрастена съм към тази поредица!