Освободителят от Виктор Суворов
До „един с два“ *Много е общото, най вече похватите на действие, не съм живял в Русия, изобщо не съм бил роден в годините, които описва, но това което чета, е това, което виждам в партята, в която членувам, а и в други за които имам информация. За пример- какво стана с един от нашите. Човека бе с партиен стаж над 40г., вярно служил на партия, и родина. Кой е той не желая да спомена, но бе човек рапознаваем по снимките от социализма, и парламента е гледал дълги години отвътре, и ЦК на БКП, и какво ли още не. Та тоя човечец бе включен в листа на друга партия без негово съгласие, за което без мног да му се иска обяснение бе набързо изключен от партията, в която членува. Не се мина обаче много време, и същата тази партия, която го изключи дисциплинарно, го издигна за независим депутат от нейните листи. Впрочем историята на ББ, и ЦвЦв, и тя е в този контекст. Силна бе и главата за банката, тя пък ми напомня на друг случай с един образ от Сандански. Преди години седим с един прекрасен бизнесмен в един офис намиращ се срещу прозорците на едно ембелматично министерство, та господина от Сандански бе съветник по въпросите с корупцията на тогавашния първи. Та докато си седим, другият отсреща се извини и излезна от едната стая, и влезна в другата стая също офис. Да ама докато излизаше го гледам излезна с издуто куфарче, а като се върна- куфарчето поотслабнало. И кого ми виждат очите с него- господина от Сандански, ама носи найлонова чанта изпълнена съдаржателно. След два часа гледам господина от Сандански, как яростно обяснява от телевизора, как трябва държавата да се бори с корупцията, впрочем каквото правеше всяка седмица поне по веднъж, че понякога и по- често. Интересното бе, че минаха се не минаха 2–3 седмици, и на прекрасния бизнесмен изведнъж му потръгна бизнеса. Пък развитието на кариерата на тоя от Сандански има сериозни сходства с една друга глава от книгата. Та кое да е общото, май повечето. Относно социализма- аз лично изпитвам симпатии към много от политиките на този строй, но обективната истина е такава, че имаше и свои недостатъци, и то такива, че караше мнозина да мечтаят да избягат от държавата. И както завършва тази книга Суворов (Резун), то никой строй не трябва да е такъв, че насила да кара хората да останат. Да не забравяме все пак, че следвайки учението на Маркс, то комунизма е просто следващата стъпка в развитието на капитализма, като в някои отношния дори Маркс критикува социализма в многото му вариации (манифест на комунистическата партия).
Грехът на Малтица от Лиляна Михайлова
За мен Лиляна Михайлова е сред недооценените наши автори! Спомням си нещо, което прочетох преди време, по повод нейната кончина през 2010 година и много ме натъжи:
„… беше от горните етажи на нашата литература, но никой не и го каза.“
Целувката на пирата от Катлийн Драймън
Много постно написано и безинтересно
Следите остават от Павел Вежинов
Имам чувството, че сме живели в различни държави..
Нима знаехте всичко това като дете?
Или паметта ви удобно попълни всичко със сегашни знания?
Детството през режима беше вълшебно, факт!
Под опека от Сандра Браун
Хареса ми, доста заплетен трилър,и за пръв път имаше толкова еротика в книга на Сандра Браун ;)
И какво общо има със социализма фактът, че в партийните структури правят кариера само малоумни и безгръбначни нагаждачи??? Питам аз и отговор не искам!!!…
Що се отнася до Резун, четейки произведенията му, човек никога не трябва да забравя една проста истина — че той е мигрант със смъртна присъда в Русия. В същото време не е глупав мъж, работил е достатъчно дълго в ГРУ и е пределно наясно, че бегълци като него са по-ценни живи, отколкото мъртви за новите си господари само докато плюят активно родината си. ГРУ ли — екзекутират ги и хвърлят вината върху службите на противника. Както направиха с Георги Марков. А на Резуна му се живее, така че няма да се учудя, прочитайки в някоя от следващите му книги как членовете на ЦК на КПСС на конгресите си са се замеряли с лъжички чер хайвер и похърквали под ритъма на Брежневото чене :)
Ритуал в смъртта от Нора Робъртс
И аз ! Няма ли кой да преведе и другите книги от поредицата! В един руски сайт видях, че има вече към 60 !
Пристрастена съм към тази поредица!
Някои обвиняват Суворов, че преувеличава, други казват, че откровенно лъже за порядките при социализма. Моето мнение е, че показва картината в естествени цветове, и краски, но откъм перспективата на гледната точка на човек видял недостатъците, и на двете системи характерни за неговото съвремие. Днес политическата ситуация привидно е твърде различна, но замо погледнете в партийните организации на отделните партии, там в най- голяма степен са се запазили много от похватите на „онова време“. Като член на партия смело мога да потвърдя, че времето все едно е консервирало стълбата за политическо издигане. Днес подобно на времето за което пише, в политическите организации няма особенно значение, нито какво можеш, нито какви компетенции имаш в професионално естество. Важно е на кого си човек, важно е, колко хора имаш зад и пред себе си, важно е да можеш да пазиш гърбът на човека над теб, важно е да можеш да агетираш успешно, па ако ще да разказваш небивалици, ако ще и откровенни лъжи. Суворов дава добър пример в главата „как се става главком“, по подобен начин видях как хора станаха депутати, кметове, председатели на огромни партийни сруктури. Социализма си има своите позитиви, но това съвсем не значи, че описаното от Суворов не е истина. Дори напротив, ако имаше, кой да изкрещи тия истини навреме, то може би онзи социален строй можеше да съществува успешно и днес, или поне огромна част от неговите приемущества да бъдат припознати и внедрени в една нова по- справедлива система.
Братята с лъвски сърца от Астрид Линдгрен
„В дома на Отца ми има много жилища“ това е от Библията. Твърди се, че след смъртта отиваш там, където ти е мястото. Доколко е вярно-нямам представа. Бил съм Оттатък(макар и за съвсем за кратко) вече мина една година оттогава. И преживяното няма нищо общо с ендорфините. Смъртта е врата, но къде точно отиваш-Господ знае.
Орденът на ясновидците от Саманта Шанън
Започва добре, но после затъва в лондоНски техни си разбойници и е скучно. Явно,още не са дошли на ГРУ Апапите.
Забравените превъзходни български романи са твърде много, повече отколкото можете да си представите!
„Грехът на Малтица“ от Лиляна Михайлова е един от значимите между тях.
Чудесно написана и структурирана, тази кратка книга ни отвежда в смутното време преди Априлското въстание, когато малцината дръзки избраници са решавали съдбата на робското ни племе. И това е бил единствения им грях — тежък, непростим, но необходим!
Препоръчвам!
P.S. При ново издание би било добре да се извадят част от турцизмите в текста като бележки под линия. Ще е от полза за по-младите читатели.
Греховни тайни от Лоръл Маккий
Едва я дочетох. Много скучна и зле написана. И за един път не става.
Действието се развива във времето преди освобождението. Малтица, мразена заради близки отношения с турците, всъщност подпомага революционната дейност. Накрая тя отива да предаде на държавата едни пари, събирани за делото, мислейки че името и ще бъде изчистено, когато се узнае какво е вършела всъщност. Но попада на подъл чиновник, който ги прибира в джоба си.
Прекрасен, вдъхновяващ роман, който учи, че трябва да отстояваш това, в което вярваш, дори в момента да не срещаш разбиране от другите.
Чрез образа на героинята е пресъздаден духа на българката от онова време. За мен тази книга е преклонение пред героите, чийто имена не са останали записани за историята. Книга, коато оставя трайна следа в душата на читателя!
Неприятности от Кели Фейвър
Приятно книжле. Имам предвид всички части на поредицата. Надявам се скоро и останалите части да са готови.
Чест и величие от Джули Гарууд
Харесвам произведенията и но забелязвам от последните книги че края е много претупан като че ли писателката бърза да го напише , това прави произведенията малко безинтересни
Контролът от Виктор Суворов
Безпорно конкретната книга е красиво литературно четиво, НО…
Суворов описва социлаизма с тъмните му краски, това доближава хората до реалност далеч от днешната. Но в книгите си някак не отбелязва, че описаната от него картина е присъща както за СССР, така и за Япония, Германия, САЩ, Англия…
Робинята на викинга от Хедър Греъм
Главната героиня е изключително дразнеща. Толкова изхабени листи за едно същество, което не знае какво иска. Поведението й е безумна поредица от глупости.
Библиотеката на мъртвите от Глен Купър
Прекрасна книга!
Оризовата майка от Рани Маника
Хареса ми.И много.За мен беше пътуване .Във времето,нравите и най вече- душата човешка.Тя е е от тези книги,дето чакат подходящия момент и възраст( може би),за да бъдат разбрани.
Читателски коментари