Забавно четиво. Безсрамна комунистическа пропаганда.
„Следите остават“ показва доста точно как се промиваха мозъците на децата от края на шейсетте и началото на седемдесетте години.
Увлекателно и приятно за четене приключенско четиво, ситуирано в доста реалистична среда. Наистина детството ни беше подобно, и наистина бяхме убедени, че е пълно с алкохолизирани и разложени диверсанти, които искат да съсипят този земен рай, в който само избрани щастливци като нас растат. Спомням си добре как когато играехме на ’Държави’ всеки искаше да е СССР и всички мразехме да сме САЩ. Най-симпатичният образ в книгата е началникът на Държавна Сигурност. Разбира се, всички бдяхме постоянно, за да надушим кои са враговете на народа. Както се крещеше по пионерските сборове — „Вигаги готов!“
И носталгично, и печално е да се потопи човек в една такава изкривена действителност, където образите на децата са достоверни и истински, а образите на възрастните и действителността, която се показва е изцяло подменена от лъжи, идеологеми и заклинания. Павел Вежинов е изпълнил партийната задача отлично и, разбира се, от дистанцията на времето едва ли би се гордял с написаното. Всъщност няма как да знаем…
Няма нужда да се задълбава чак толкова. Това е обикновена детска история, написана много увлекателно. Просто има лоши и добри, а накрая побеждават добрите. Навремето като я четох ми хареса много и не съм се интересувал от дълбокия политически смисъл.
Трябва да се има предвид и още едно нещо. Само защото е имало комунизъм по онова време, това не прави от лошите добри и обратното.
Имам чувството, че сме живели в различни държави..
Нима знаехте всичко това като дете?
Или паметта ви удобно попълни всичко със сегашни знания?
Детството през режима беше вълшебно, факт!
Беше една от любимите ми детски книги. Макар че бях прекалено малка, когато свърши социализмът(както знаем, до комунизма така и не стигнахме), за да мога да давам оценки от първа ръка на времето, съм по-склонна да се съглася със Second Shoe.
Сега се каня да я препрочета за пръв път от над десет години и по смътните спомени не ми се струва много редно да се насърчават десетгодишните деца да шпионират съседите за диверсия. Някак много ми бие на описаните от Оруел „деца-герои“. (Макар че като бях на 7г сборникът „Деца-герои“ ми беше абсолютната любима книга. Като се замисля, вярно е, че децата ги вълнува приключенската страна на разказите и това, че деца са обявени за герои на съответната страна. Обаче разказите с идеология си прокарват идеологията дори (а може би трябва да кажа „особено“)в ранна детска възраст.)
Всъщност кога е писано това? Защото има филм от 1956 год. със същия сюжет и заглавие…Там Ламбо играе ролята на Веселин. Препоръчвам ви да видите и това творение,да усетите духа на онази епоха! Или Вежинов след това е написал романа,което е доста необичайно. Както и да е, това няма кой знае какво значение. Абсолютно съм съгласен с нт,това е една наивна,на моменти простовата комунистическа пропаганда. Чел съм го преди 40 години,тогава бях на 10 години и беше любимия ми роман. Времената обаче се промениха и нещата си дойдоха по местата…Другарите полковници,или по-точно техните деца и внуци станаха капиталисти и ни разказаха играта! Ами така ще е, като не сме съдействали на диверсантите навремето…
Книгата за първи път излиза в 1954 г., още в сталинския период. Типична за детската ни литература по онова време — както казвате, пропаганда и промиване на мозъци. Още по-зле, че е с увлекателен сюжет. Така идеологията се попива по-лесно.
Една от любимите ми книги е, Павел Вежинов е страхотен, чел съм я като дете много и сега пак ще си я прочета и ще кажа и на сина ми да я прочете. Страхотна е!
Българският „Rear Window“ :-) Наистина забавно!
Уникална книга за тийнейджъри
Много приятна история поднесена по достъпен и увлекателен начин.Препрочитам я веднъж на всеки няколко години.Трябва да оставим идеологията и омразата към предишния строй. И да, детството ни беше точно такова — вълшебно и пълно с приключения.Точно по този начин си седяхме между двете кооперации в дворчето, от прозорците се носеха ароматите на приготвяните ястия и тракането на посуда, от време на време нечия баба, или майка се провикваше, за да ни прибере, а ние се правехме на глухи и мечтаехме, строяхме ракети, летяхме в космоса, ставахме лекари и стюардеси, хващахме шпиони и замисляхме приключенията за следващият ден.И съм съгласна със SecondShoe — за идеологии не сме мислили — просто четяхме и то много.
Нарушени т.2, 4 и 5 от правилата.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.