Прочетох „Лъвовете на Ал-Расан“ от непознатия за мен автор с интересно име Гай Гавриел Кай.
Смятам всичките часове, прекарани с тази книга за напълно изгубено за мен време.
Ако искате добра и забавна приключенска литература по-добре (пре)прочетете Капитан Блъд, Скарамуш или Граф Монте Кристо. Ако искате интересни мистични лекарски истории вижте Синухе Египтяниа. Ако искате фентъзи ще препоръчам дори не тъй любимия ми Робърт Джордан. Че дори смешници като Майкъл Муркок или Филип Х. Фармър се справят значително по-добре. Ако искате арабски приказки — вижте тези за Алхамбра.
Гай Гавриел Кай на няколко пъти променя дори стила си на писане — някак героите му се изплъзват. Но не в смисъл, че заживяват собствен живот.
„Фентъзито“ в целия роман се заключава в измислената география и имена на народи и божества. Аналогиите с Араби-Мюсюлмани, Евреи и Испано-Католици са крайно прозрачни, а цялото желание на автора е да докаже най-клиширано тривиални хуманистични идеи по доста преднамерен и неловък, бих казал, начин.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.